Home

БЪЛГАРСКА
СОЦИАЛИСТИЧЕСКА
ПАРТИЯ
РАЙОН ВЪЗРАЖДАНЕ
 
Всички автори
Александър Лилов
Александър Симов
Андрей Пантев
Бойко Маринков
Боряна Костова
БСП, район ВЪЗРАЖДАНЕ
Велислава Дърева
Венелин Новаков
Вени Марковски
Веселка Венкова
Георги Близнашки
Георги Готев
Георги Кадиев
Георги Пирински
Димчо Михалевски
доц. Александър Макавеев
Живко Георгиев
ИБ на ГС на БСП
Ивайло Калфин
Иван Таков
Иво Атанасов
Илияна Йотова
Ина Михайлова
инж. Илия Калев
Ира Милева
Кирил Добрев
Клуб КУЛТУРА
Кривата Круша
Кристиан Вигенин
Лилия Томова
Михайл Михайлов
Национален съвет на БСП
Нидал Алгафари
Николай Малинов
От www.argumenti-bg.com
От www.bsp.bg
От www.capital.bg
От www.dnevnik.bg
От www.duma.bg
От www.focus-news.net
От www.obshtestvo.net
От www.pogled.info
От www.standartnews.com
От www.trud.bg
От вестник Нова Зора
Панчо Панчев
проф. Пламен Павлов
Прошко Прошков
Ралица Табакова
Росен Иванов
Румен Петков
Руслан Йорданов
Сергей Станишев
Таня Буруджиева
Тихомир Стойчев
Тодор Коруев
Уляна Гервазова
Чавдар Добрев
Юрий Борисов
Явор Куюмджиев
Янаки Стоилов
Александър Лилов
ДОКУМЕНТИ

Стенограма на срещата на партийния актив и членове на БСП - Район „Възраждане” с Александър Лилов
Позитано № 20, зала № 604, 18,10 часа
24.февруари.2011, Александър Лилов

ПРЕДС. БОЙКО МАРИНКОВ: Уважаеми другарки и другари,

Безкрайно ми е приятно, че другарят Лилов е сред нас. той знае нашите изключително топли чувства към него. Район „Възраждане” е един от районите в София, в които той винаги е добре дошъл. Радвам се, че грипът е минал, всички неща са се пооправили, академичната Лозенска болница е решила проблемите. И ви предлагам тази вечер да водим един сериозен, умен и честен разговор за това, което преживява страната, а най-вече това, което преживява светът, защото очевидно е, че ние не сме центърът на този свят, очевидно е, че процесите, които ни засягат, са много по-ответни страни и много по-динамични, отколкото ние в момента даже можем да си представим. Очевидно е, че всичко това, което се случва около нас, ще влияе без всякакво съмнение и в тази кавалкада от събития е важно да отсеем това, което ще определя стратегията на развитието на страната, което ще дава хляб, живот, знания на нашите деца и внуци, а не това, което ще си отшуми с утрешния вестник. Има и такива събития, които изглеждат изключително актуални и утре вече никой не може да си спомни за тях. Има и такива неща, стават в човешкия живот. Затова без повече предисловия ще предоставя думата на другаря Лилов. Надявам се, че всички очаквате неговото изложение с интерес.

Заповядайте, другарю Лилов.

АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ: Благодаря, Бойко.

Другарки и другари, за мен е удоволствие да участвам в тази среща. Извинявам се, че миналия път не можа да стане, но грипът е сериозен и особено за моята възраст не е най-приятното нещо, което се случва.

Аз отдавна не съм бил в район „Възраждане”, но съм запазил много топли чувства за партийната организация и за партийния актив на "Възраждане".

Ще говоря главно като начало на нашата среща за тази година, която е изборна година - избори за президент, избори местни. Тя има голямо значение, както всички избори, но има и особено значение тази година, тъй като завършва мандатът на Първанов, който излезе от нашата партия и спечели изборите. Имаме доста сериозна задача да запазим, даже да разширим позициите си в местната власт и трябва да видим какви принципни, какви конкретни пътища има към тези избори.

Разбира се, готов съм да разговаряме и по-широко, но ви предлагам това да направим във въпросите, които вие ще поставите, и няма въпрос, който не бихте могли да поставите. Друга мелодия е дали аз ще мога да му отговоря, но можем да обсъждаме и други въпроси.

Тази година не само е важна, но е много тежка. Аз между прочем не съм бил тук скоро и искам да ви я честитя тази Нова година и да ви пожелая да сте здрави, най-важното, вие, вашите семейства, вашите деца, вашите внуци и да имате повече поводи за радост в това трудно време.

PICTURES HIER

Защо смятам, че ние сме в началото на една тежка година?

Най-напред, заради икономическата ситуация, която се оформя в страната. В нашия център правихме дискусия по този въпрос. Поканихме трима доста добри икономисти - проф. Чавдар Николов, проф. Ганчо Ганчев и проф. Светла Бъчварова, която е специалист. Първите двама са макроикономисти, Светла е специалист в селското стопанство. Доста активна дискусия, в която се оформи становището, че ние започваме една изключително трудна в икономическо отношение година.

Защо? На какво почива такава оценка?

Най-напред, кризата, която вече доста време измъчва света и особено силно измъчва България. Няма да се простирам върху това, че в началото в България, включително в нашата партия имаше една погрешна оценка за тази криза. Знаете, че доста дълго време се смяташе, че тази криза няма да засегне или слабо ще засегне България. Това не се потвърди. Лошото е, че ние доста време пребиваваме в тази криза.

Предвиждаше се от сегашното управление и от сегашния министър на финансите, че тази година България ще излезе от кризата. Дори се сочеше една доста висока цифра за икономически растеж у нас. Помните, че Дянков обяви 3,6% растеж. Всички икономисти, с които ние работим, смятат, че това е нереалистично предвиждане. Не са възможни 3,6% поради това, че ние не можем да завъртим на по-добри обороти производството в България. Нашите икономисти смятат, че най-много са възможни 2% растеж тази година, и то с много усилия.

Така че кризата ще продължи и ще има още по-тежки последици.

Продължава също така орязването на разходите. България сега харчи повече от това, което има като приходи в бюджета. Това е доста ненормално положение. И главно се орязват разходите, които засягат три изключително важни области за целия свят и по-специално за България.

Орязва се образованието. Вие виждате какви тежки ситуации се образуваха в цялото ни образование - средно, особено във висшето образование. Виждате каква тежка ситуация се образува в нашата Алма Матер - Софийският университет, но и в другите университети.

Орязват се разходите за науката. Това, което се прави, направо е безумие. В българския преход се извършиха немалко безумия. Ние погубихме едно селско стопанство, което и в социалистическите страни, и в западните страни получаваше много високи оценки - модерно, едро, механизирано, химизирано, конкурентоспособно. Това стопанство вече е в историята. Сега на една голяма част от земята не само не е конкурентоспособно производството, но няма никакво производство.

PICTURES HIER

Второто безумие, което беше направено в българския преход, е българската електроника. Ние имахме в нашето управление на социалистическа България една голяма държавна фигура - проф. Иван Попов се казваше тази фигура. Той направи българската електроника. Колкото и да е странно Съветът за икономическа взаимопомощ възложи на България компютърното производство за целия СИВ. Тридесет завода имаше България, 4 милиарда долара получавахме от износ на българска електроника, стабилни пазари - главно Съветският съюз. Тази перспективна индустрия, която днес развива целият свят и която е един от качествените критерии за слединдустриалното развитие на света, я няма.

Оправданието е, че България няма традиции, че България сега не може да я развива и т. н. Това не са сериозни оправдания, защото Япония, която ни помогна да развием тази електроника, самата тя предлагаше да организира по-нататъшното развитие на тази електроника. Който от вас е бил по това време в различни ръководни органи, помни, че ние имахме трето поколение компютри, когато никой друг нямаше тук, заради тази същата Япония. Ето това е третото безумие, което се извърши от нашия преход. Те не са малко на брой, но все пак са по-поносими.

Сега се посяга на българската наука. Българската наука в момента, в лицето на БАН има половината от нормалния си бюджет, който всяка година десетилетия наред е имала. Тя сега има 50 милиона лева за всичко - за заплати, развойна дейност, за осветление, отопление и т. н. Половината от бюджета й беше орязан за тази година.

Учените не получават заплатите си, директорите на институтите получават 50% от заплатите си, младите напускат институтите на БАН, защото не могат да осигурят прехрана на своите семейства. Това е истинско безумие, действително! В наше време, когато се изгражда вече в напредналите страни много бързо обществото на знанието, слединдустриалното общество. Онази страна, която успее да се включи в този преход на света от индустриалното в постиндустриалното общество, тя има бъдеще, тя гарантира развитието си. Онази, която не може да го направи, остава в периферията на света.

И третата област, от която сега се взема, това е здравеопазването.

Три области, без които нито една страна, нито една нация няма сериозно развитие.

Расте инфлацията у нас, силно, бързо расте. Тя вероятно, по преценка на икономистите, ще достигне 5%. Това е висока инфлация. Нашият държавен бюджет за тази година предвижда 3,6% ръст на инфлацията, но реалният ръст ще бъде не по-малко от 5%. Това е доста сериозен ръст, особено като се има предвид - аз след малко ще говоря за  социалната ситуация, - че инфлацията расте, цените растат, обаче приходите не растат. Приходите, както се изразява г-н Дянков, са замръзнали. Те са във фризера.

Заплатите, пенсиите, в това число най-ниските заплати, най-ниските пенсии са замразени за тази година. Това, което прави сегашното управление в тази област, е жестоко. Семейният бюджет, средният семеен бюджет вече не може да посрещне ежедневните нужди - храната, отоплението, осветлението, лекарствата.

Акцизите, които това управление въведе за цигари, а тази година и за тютюна, за алкохола, взривиха сивия пазар на тези стоки, в буквалния смисъл. Който отиде на пазара, който искате, по избор, в София, ще види, че полугласно всеки предлага на всекиго такива цигари.

Тази седмица излязоха данните за междуфирмената задлъжнялост. Това, което видяхме в тези данни, е поразяващо. Междуфирмената задлъжнялост в България сума сумариум е по-голяма от брутния вътрешен продукт на нашата нещастна държава. Това е нещо, което е трудно да си представи човек. Самата държава дължи на българския бизнес 3 милиарда и половина. Държавата, която би трябвало да бъде пример за всички в изплащането на реално свършена работа!

Бих могъл да продължа с данните. Те всичките са неутешителни, всичките са тежки данни. Ние имаме сега един министър на финансите, който е краен неолиберал, от най-екстремните неолиберали. Бойко Борисов не бих казал, че е негов съидейник като икономическо мислене. Той, както виждате, често пъти реагира от кейнсиански позиции на едни или други искания, на едни или други прояви, но общо, сума сумариум се образува един икономически хаос в нашата страна, който води до много тежки последици.

Това нещо предполага бавно и трудно излизане от този хаос, бавно и трудно осигуряване на икономически растеж, който да ни даде възможност като държава да тръгнем напред във всяко едно отношение, независимо дали става дума за социалната област, дали става дума за модернизацията на страната и т. н.

Имаме, разбира се, един сериозен източник на финанси. Знаете, че това правителство, въпреки съветите на доста голям брой от българските експерти, не се зае да се договори още в началото на кризата с Международния валутен фонд или с други институции за заеми. Това направи не само една Гърция, която беше пред фалит, но нашата съседка го направи, Румъния, и други страни, и го направиха тогава, когато условията за тези заеми бяха значително по-добри. Нашето правителство казваше, че България няма нужда от такива пари, че България ще се оправи сама. Само че тежестите на това оправяне то го възложи не върху богатите българи, които са малко, много богати, но малко, а върху целия ни народ, върху трудовите слоеве. Но остана ни източникът европейските фондове. Обаче те, както знаете, за източници, които малко се отразяват все още върху състоянието на нашата икономика. Защото те потенциално са голям източник - 11-12 милиарда останаха. Обаче реално ние усвояваме много малка част от тях. И икономистите вече правят сметка, че ние внасяме много повече в Европейския съюз, отколкото получаваме.

При нас, при нашето управление ние усвоявахме около 2% от тези фондове. При управлението на Бойко Борисов се усвояват около 9-10%. Но това е изключително недостатъчно, за да може да се отрази сериозно върху развитието на икономиката.

Ако речем да обобщим оценката за икономическата ситуация, аз бих казал, че пред нас е една не само тежка, пред нас е една мрачна икономическа ситуация - в началото на 2011 г. Без конкретна антикризисна програма, независимо че тя се мъти вече не зная колко време. Без изгледи за подем на нашата икономика, за по-високо икономически растеж на нашата икономика, на нашия бизнес, които биха могли да ни тласнат напред. Без възможности за реализиране на една модернизация на българската икономика, която би ни направила конкурентоспособни. Около три пъти нашата конкурентоспособност е по-малка от европейската. На какво може да разчита една държава, която е на това дередже?

Така че България стои пред сериозен икономически проблем. Няма да се спирам на него, обаче не мога да не формулирам политическия проблем, пред който стои България. Тя трябва да изгради нов тип държавен елит, нов тип държавни лидери, които да имат способностите, които да имат не само способностите, но и капацитета, който би могъл да изведе България от тази тежка ситуация на последен по икономическото си състояние член на Европейския съюз и да я тласне в едно успешно следпреходно развитие. Този проблем е много актуален.

Аз не искам да кажа, че всички кадри, които са участвали в прехода - икономически, политически и т. н. - трябва сега да бъдат изметени. Но глобално погледнато, България трябва да излъчи нов елит, с нови знания, с нови способности и с воля не да се сравнява с това, което е било вчера или завчера в България, а с това, което е необходимо, и с тези страни, които трябва да догоним в нашето развитие, ако искаме да осигурим бъдеще за следващите поколения.

PICTURES HIER

Тук бих искал да отворя една скоба и да кажа, че такава необходимост има в цялото българско политическо пространство - и вдясно, където виждате кой ни управлява, и вляво, където също така има тази необходимост, тъй като утре след тези избори ще има други, парламентарни избори. И вече аз виждам, че се събужда европейската левица. Вижте каква хубава стъпка, какъв успех реализираха немските социалдемократи в Хамбург. Хамбург е една голяма провинция, която в много отношения влияе силно върху германската ситуация. Това показва, че даже една Германия, която води в Европейския съюз, се нуждае от по-силно икономическо развитие и ръководство.

Тук искам да отворя малка скоба и да посоча за пример нашата сегашна комисарка в Европейския съюз - говоря за необходимостта от нови кадри вдясно - Кристалина Георгиева. Вижте как реагира общественото мнение на тази жена. Аз не съм неин фен, защото тя е в дясното политическо пространство, но виждам, че тази жена доста сериозно се различава от досегашните десни политически кадри, от Иван Костов, от всички останали. Казвам от Иван Костов, защото ако дясното пространство роди някакъв политик, то той се казва Иван Костов. Той проведе най-разбойническата приватизация в България, той направи голяма част от населението бедни и много малка част много богати. Но той е политик, той има политически качества. Но той е политикът, от който сега не се нуждае България, десен политик. България се нуждае, когато дясното я управлява, от политик тип Кристалина Георгиева.

Гледах я на тази дискусия в Панорама - по-миналия път. Когато се стреляха, в буквалния смисъл на думата, с най-тежките възможни обвинения, нашият представител и вътрешният министър, и когато накрая я попитаха нея какво мисли по тези въпроси, нали помните какво отговори тя? Каза, че й е много странно, че днес България, която има толкова много тежки проблеми, гледа само в миналото, че само разчита на обвиненията едни срещу други от това минало и по никакъв начин не се концентрира върху големите проблеми, които решава съвременният свят. И каза, че ако България не се концентрира върху образованието, ако тя продължава да произвежда 60-70 000 неграмотни всяка година, тя не може да има бъдеще тази държава.

Така че ето този тип политик вдясно трябва да се появи. Дали той ще се казва Кристалина Георгиева или някой друг ще се появи, но той непременно ще се появи. Такава промяна трябва да настъпи и при нас, вляво, да се появи този политик, който ще бъде социален, но ще бъде модерен, ще знае какво да се направи и ще има волята да го направи, а няма да има един език преди изборите, и съвършено друг език, когато се качи на мостика на управлението.

Няколко думи за  социалната ситуация. Тя също е тежка, драги другари, аз няма да ви убеждавам, че е тежка, защото съм сигурен, че всеки от вас изпитва тази тежест. Ако трябва с една дума да я характеризирам, аз бих я нарекал обстановка на  социална нестабилност. Сега много се говори у нас за финансова стабилност. Какви ли не думи на похвали, или на самопохвали не се използват. Обаче когато един държавник анализира ситуацията в страната, трябва да гледа три вида стабилност.

Едната стабилност е финансовата. Наруши ли се финансовата стабилност, разклаща се корабът.

Втората стабилност е  социалната стабилност. Хората трябва да живеят, те трябва да могат да посрещат най-необходимото и лека-полека да разширяват своите възможности.

И третата стабилност е политическата стабилност. Ако почнат раздори в страната, ако се раздели нацията, ако се противопостави нацията, както дълго време ние пребивавахме в режим на най-жестока, най-остра конфронтация, то тази страна не може да разчита на развитие, на успехи.

Така че според мен България има доста висока степен на  социална нестабилност, тъй като нейната структура - говоря за  социалната структура на страната - се състои от един много тънък слой богати хора, много богати, но малка част от населението. Състои се от една неголяма част средна класа, незначителна част. България имаше средна класа при социализма, колкото и да го хулят сега, защото почти всеки българин имаше жилище - над 90% имахме собствени жилища. Голяма част от тях имаха вила, даже и къща на село, тъй като България бързо се урбанизира. Имаха сигурни приходи, сигурна заплата, която не беше голяма, но беше достатъчна, за да посрещне човекът потребността си за своята почивка, за образованието на своите деца, здравеопазването. Това е истинската средна класа. Сега нейната дебелина е много малка, малка част. И голяма част от българското население се намира в зоната на бедността, голяма част. Това е много опасна  социална структура. Тя е бременна с постоянна нестабилност.

Най-тежко е социалното положение, както всички знаете, именно на хората, които ние представляваме, нашата партия, хората на труда, независимо дали става дума за физически, за интелектуален или за друг вид труд. Включвам тук и малкия бизнес. Сега гледам, че малкият бизнес, който беше се залюлял много надясно, е в тревожно състояние. Голяма част от тях фалират, друга голяма част от тях предстои да фалират.

Така че хората на труда са в крайно тежко положение, понеже, както казах одеве, са замразени заплатите, това положение ще се утежнява още повече, тъй като заплатите са замразени, но цените не са замразени, инфлацията не е замразена, а и не може и да се замразят при една пазарна икономика.

Расте безработицата, и то бързо расте. Вижте колко бързо тя достигна кота 11%, даже 11,2%. Това е официалният обем на безработицата, а има райони на страната, които имат двойно по-голяма безработица. Аз наскоро бях на честването на 115-ата годишнина на организацията в град Белоградчик - моят роден град, в която съм приеман. 25% е безработицата в Белоградчик. Телефонният завод изгради Белоградчик, там не можете да намерите стара къща да се снимате, но сега спирането на Телефонния завод постави града на колене.

Така че електоратът на БСП е в изключително тежка  социална ситуация. Цените растат много бързо, особено на храните. Вие виждате как ежедневно растат цените. Растат много тревожно бързо цените на лекарствата. Растат данъците.

Аз смятам, че сегашното управление сериозно подценява явлението  социална нестабилност. Сериозно го подценява. У нас вече се оформя социално напрежение, което сериозно влияе върху доверието към това правителство. То дълго време паразитизираше върху критиката на старите правителства, особено на нашето правителство. Но сега хората виждат и разбират, че не е виновни само правителството на тройната коалиция или на Иван Костов, или на не знам кой. Те носят своята голяма вина, но тези неща, за които говорим сега, не са плод само на миналото. Те са плод на сегашното управление.

Така че в  социалната област, драги другарки и другари, се образува, бих го нарекъл, огромен вакуум. Той е непредвидим. Не се знае в какво ще се превърне. Вижте какво става в арабския изток. Никого не искам да плаша, най-малкото искам да правя аналогии. Едно нещо е положението в Египет, в Близкия Изток, съвършено друго е в България, обаче вижте когато се отнасяш безотговорно към  социалната нестабилност какво става - взривява се обществото. Това става. Търпи се, нашият народ е много търпелив, арабските общества също са търпеливи, особено онези, които живеят в условията на диктатура, но има една граница, която като се премине, взривява обществото. Трябва много да се внимава да не се получи същото у нас. Много трябва да се внимава. И аз смятам, че управлението стои пред последиците на една такава  социална нестабилност. Неговото влияние, доверието към него ще пада още повече.

Разбира се, то поражда една илюзия в нас, в БСП. И аз бих желал да не останем в плен на тази илюзия. То поражда илюзията, че отливът на доверието към ГЕРБ и към правителството автоматично ще се превърне в доверие към нас. Първо, политиката не познава такова явление и второ, това е илюзорно виждане. Това е да си представяме желаното за реално. Няма такова нещо. Такова нещо който очаква, или е наивен, или е неспособен.

Няколко думи искам да кажа по въпроса за партията и изборите.

Ще започна с острата постановка на този въпрос така, както аз я разбирам. Не сте длъжни да се съгласите с нея, можем да я обсъждаме. Можем да търсим в дискусия по-добра постановка. Тя е следната.

Партията още не е изживяла шока от тежкото поражение на последните парламентарни избори. Това е реалност. То не трябва да се прикрива и няма защо да се прикрива. И трябва да знаем, че партията още не е излязла от този шок. Това е важно обстоятелство. Второ, аз смятам, че ще бъде допусната голяма грешка, ако в партията тази година се сложи акцент върху вътрешнопартийните проблеми, много голяма грешка ще се допусне, независимо че шокът не е преодолян, не е изживян. Въпреки това 2011 г. е изборна година, при това два избора. Не се знае дали след тези два избора няма да има поводи или дори ситуация на трети избори. Зависи как ще вървят скандалите. Ние сме в режим на скандали. Виждате, че всеки следващ скандал е доста по-сериозен от предишния. Не се знае как ще върви доверието към сегашното управление, какъв срив ще достигне. Така че не може поначало да се изключи възможността от предсрочни избори. Може в един момент Бойко Борисов да реши, че е достигната една критична граница, при която той трябва да поиска ново доверие чрез нови избори.

Аз разбира се, дълбоко съм убеден, че едва ли ще се отиде на това. Не виждам да е готова нито една партия, включително и ГЕРБ за предсрочни избори. Не виждам такава реална ситуация. Но всичко е възможност в политиката, особено в българската политика.  Въпреки това ще бъде - пак повтарям - голяма грешка, ако се концентрира БСП около вътрешнопартийните проблеми, независимо кой как ги интерпретира, независимо кой какво цели. По време на подготовката на избори, другари, всяка партия се стреми да убеди обществото, да убеди избирателите, че тя има политика, която е по-добра от сегашната, че тя има кадри, че тя има личности, които са по-силни от сегашните, тоест, че тя може да даде на страната повече от това, което тя получава от сегашното управление.

Така че най-важното за БСП е да загърби в момента раздора, да загърби в момента дискусията по вътрешнопартийните въпроси и да се съсредоточи върху онези проблеми, които тя трябва да реши, за да може да предложи на България и на своите избиратели добра политика и добри личности, които да я проведат.

Това е моето общо разбиране за положението на въпроса партия - избори.

Как според мен би трябвало да протече сега подготовката на БСП за изборите?

Аз смятам, че ние можем да загърбим вътрешнопартийните дискусии, които търсят решение на вътрешнопартийните проблеми, по два начина. Не че няма нужда от такава дискусия. Сега, преди изборите, такава дискусия не може да бъде нито разбрана, нито приета от партията.

Най-напред аз смятам, че трябва да стане това загърбване на междуособиците на вътрешнопартийните дискусии чрез проявата на високо политическо съзнание от кадрите на партията. Това е задължително сега. Това е проверката на тяхната зрелост. Това е лакмусът, който ще покаже кой деец на партията каква способност има да се приспособи, да се адаптира към различните ситуации, през които преминава историята, преминава партията.

И второ, което даже смятам, че може би е и по-важно, чрез изработването на нова политика на партията, с която да се яви партията на тези избори. Или партията ще предложи на обществото нова лява съвременна, силна политика за решаване на проблемите, или тя, първо, няма ли как да убеди, второ, няма как да промени доверието към себе си, и трето, няма как да даде базата, върху която да се обединим всички ние, а една нова, силна политика, може да обедини всички членове на партията, независимо кой как се отнася към един или други явления.

Тук ще кажа следното. Трябва най-после да погледнем себе си и да разберем, че Българската социалистическа партия има думата „социалистическа” не само в името си. Тя трябва да прояви тази си същност най-вече в своята политика, да не се бои да я прояви там, да потърси такива решения на най-сложните въпроси на България именно в една лява политика. Има други партии, които ще предложат на България дясна политика или дясноцентристка политика. Длъжността на БСП е да предложи лява политика.

Това, което става сега в България, е ужасно, защото дневният ред на официална България - имам предвид управлението на България - се разминава с дневния ред на хората, жестоко се разминава. Това не може да не ражда недоверие към политическото изобщо. Вижте какво представлява официална България. В нея - всеки ден компромати. В нея - всеки ден срс-та. В нея - всеки ден подслушвания. В нея - всеки ден едни или други противопоставяния, в това число и в самото правителство подозрения какво ли не. Обаче това нещо не може да поправи семейния бюджет на хората, това нещо не може да им помогне, когато те трябва да осигурят храна, образование, лечение на своите семейства. Това нещо трябва да се преодолее. Трябва дневният ред на партията да се определя от дневния ред на хората, които тя представлява, а не обратно. Не да я занимаваме непрекъснато със себе си, не даже да се стремим да привличаме колкото се може повече хора на своя страна в едни или други дискусии. Ние трябва като партия да заговорим на висок глас, убедително да заговорим, че всичко, което става в България, в голяма степен става, защото го ражда капиталистическото общество, в което ние живеем сега. В България беше реставриран капитализмът, при това беше реставриран един много стар вид, антисоциален вид на капитализма. Правилна е постановката за дивия капитализъм, в който живеем. Но ние трябва да не се боим вече да говорим за това нещо. Думата социализъм не е забранена дума. Думата социализъм е хубава дума. Ние трябва от позициите на социализма да се отнесем към съвременните проблеми и да кажем, че ние като партия сме способни да предложим една лява  социална политика при тези условия, при които живее България сега. Лудост е, разбира се, сега БСП да предлага радикална промяна. Утопия е да се мисли, че сега може да настъпят социалистически промени в България. Но да се предлага лява политика, която да защити интересите на своя електорат - абсолютно задължително. Защо аз трябва да подкрепям БСП, ако съм неин избирател, когато тя не предлага политика, която да защити моите интереси?

Така че ние трябва да предложим нова лява социална политика на всяка цена. Успеем ли да го направим, аз смятам, че ние ще открехнем вратата на възстановяване на онова доверие, което партията имаше и трябва да има и сега.

Какво означава нова лява политика? Нямам възможност сега да разгръщам цялостно постановката на въпроса, но това означава критика както на дясното управление, така и на капитализма, който поражда този тип управление. Това означава да отстояваме, както подчертах, интересите на хората на труда. Това означава да поемем - и аз много държа на това, за което сега говоря - конкретни социални предложения, не само словесно да казваме, че сме  социална партия. Да поемем конкретни предложения. Аз смятам, че ние бихме могли още на тези избори, независимо че не са парламентарни, да обявим, че когато ние получим доверието на българския избирател, ще направим това и това.

Аз например смятам, че БСП няма да сгреши, ако поеме ангажимента, че ако тя получи доверие на едни следващи парламентарни избори, то тя ще размрази незабавно замразяването на заплатите, незабавно ще размрази замразяването на пенсиите. Такъв ангажимент може да бъде поет от БСП без колебание. Може да се помисли и за други ангажименти, но БСП трябва да се научи да говори конкретно и да изпълнява това, което говори. Това двуезичие - до изборите, на изборите и след изборите, трябва да бъде премахнато. В основата на недоверието към нас е именно това двуезичие.

Вижте, ние имахме през 1990 г. близо 2 милиона и половина избиратели! Сегашните избиратели на БСП знаете ли колко са - 700 000, не знам дали има и толкова. Това е доста тревожно. Прекалено бързо и много отлив има от нашите избиратели. Ние трябва да почнем да работим много сериозно за възстановяване на нашите избиратели и можем да го постигнем само по този начин.

Разбира се, аз няма да говоря защо има отлив от нашия електорат, вие по-добре от мен знаете отговора на този въпрос. Но ако го обобщя на стратегическо ниво, мисля, че става дума за следното. Доста време БСП не постига достатъчно убедително доказателствата, че тя е лява партия. Тоест тя започна от определен момент да прави завой в своята идентичност, даже официално в определен период ние се обявихме за социаллиберализма. Такъв термин се появи. Той не е български термин, разбира се. Блеър, Шрьодер, даже и Клинтън по едно време се включи, искаха да образуват нов световен интернационал на тази база. Така или иначе, някои наши дейци се поддадоха на тази уловка и хората започнаха да се съмняват, действително ли БСП е лява партия?

И втората причина естествено, ако я обобщим, това са някои десни промени в нашата политика. Вижте, само плоският данък да беше, достатъчен е, за да роди недоверие. Вие помните един Обама, когато в неговата предизборна кампания го попитаха как се отнася към плоския данък, той каза - не искам нито да говоря, нито да мисля за него. Обаче ние го въведохме.

Така че след тази идейна - как да го нарека, пропаст ли да го нарека засега? - последваха такива сериозни пропуски и в политиката на БСП.

Ако конкретизирам нещата, искам да бъда ясен, другарки и другари. Ако ние на есенните избори тази година загубим в повечето големи градове, особено окръжните центрове, и в голяма част от тези 120 общини, които има България, ако загубим тези позиции, които от основаването си досега БСП има в местната власт, аз смятам, че това ще бъде катастрофична загуба. Затова мисля, че всички сили на дейците, на ръководствата, на членовете на БСП трябва да се съсредоточат за запазване на позициите в местната власт и заедно с това за тяхното разширяване.

Завършвам със следното изречение. Мисля, че независимо че есента няма да има парламентарни избори, БСП трябва да набележи основните промени в своята политика, които може да акцентира още в кампанията за местната власт и за президентската власт. Да ги обмисли, да ги консултира с експерти, да анализира реалното състояние, тъй като е лесно да ги поемеш, но трябва да се види можеш ли да ги изпълниш. И да ги обяви сега. Ако е възможно, дори да обяви тези ангажименти, за които стана дума преди малко. И в техния контекст вече да проведе кампанията си за местните избори.

Благодаря ви, другарки и другари. (Ръкопляскания.)

ПРЕДС. БОЙКО МАРИНКОВ: И аз Ви благодаря, другарю Лилов.

Другари, имате думата за въпроси, изказвания, мнения.

ГЕОРГИ ВАНЕВ: Аз съм председател на младежка организация на "Възраждане".

Исках да попитам - след 10 ноември вие дадохте шанс на много млади хора, които успяха или не успяха,  в зависимост от личностните си качества. В момента сякаш БСП не е достатъчно привлекателна за младите хора. Някои казват, че партията остарява, дали остарява или узрява? Въпросът ми е как бихме могли да променим това? Какво бихме могли да направим, за да бъдем привлекателни, младите хора да бъдат привличани?

АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ: Хубав и важен въпрос.

Десети ноември сам по себе си постави този въпрос остро. Първо, защото историята поиска промяна не само на социализма като обществена уредба, като обществена система, поиска промяна и на дейците, които да я реализират. Задължителна беше тази промяна. Вие знаете тогава, че по митингите - Вие не знаете, защото сте били в детската градина - но ние знаем, по нашите митинги ние издигахме красивия лозунг за черните перчеми. И нашите не бяха чак толкова бели, аз бях 55-годишен, но все пак лозунгът за черните перчеми беше не само хубав, но и беше ползотворен.

Тогава се появиха доста интересни млади хора и в ръководството на партията, и в проявите на партията. Но животът показа, другарю Ванев, че въпросът не е само в перчемите, а и в това, което го има под перчемите. Вие помните, че доста имена минаха и заминаха в нашата партия, а и направиха доста пакости. Няма да Ви разказвам такива случаи, защото косите ще ви настръхнат.

Но въпросът не беше решен с младите хора. И сега не е решен. Партията трябва да намери път за това. И аз мисля, че най-добрият път за решението на този проблем е политиката на партията. Партията трябва да провежда политика за развитието на България, която не само да даде шанс на България да се измъкне от това последно място, от тази крайна периферия на Европа, но и да даде шанс на младите генерации на България. Ако трябва да бъде докрай искрен, аз смятам, че Вашето поколение ще изведе България. Вие трябва да излъчите и да селекционирате най-способното, най-подготвеното, което ще може да реализира тази наистина историческа задача. Ако това не го направи вашето поколение, трябва да се замислите защо не може да го направи.

Така че една нова политика на БСП, която ще даде подем на България - говоря за новата лява политика - тя ще бъде и базата, върху която БСП ще стане атрактивна, ще стане интересна за младите.

Аз бях в Плевен, там правиха една промоция на моята трилогия. И на събирането ми представиха няколко млади банкери в Плевен. И ги питам - абе, вие какво правите, ние тук сме леви? Ще ви се карат - казвам - вашите началници. А те казват - а, няма страшно, защото ние вече сме притеснени, когато участваме в международни форуми за това, че България винаги е на последно място и искаме да видим дали имате представа вие от БСП как да излезе България от това положение.

И затова аз смятам, че БСП трябва не само в лексиката си да говори за младите, а трябва заедно с тях да изработи една политика, която първо ще решава проблемите на младите и на студентите, и на семейните вече, и въобще на цялата младеж. И второ, да ги включи в решаването. Само че трябва да участват младите в реализацията и сами да раждат идеи. България остро се нуждае сега от хора, които носят нови идеи. България влиза в период на следпреходно развитие. От една страна, слединдустриално развитие, от друга страна, следпреходно развитие. Когато няма да се граби само, няма да се криминализира политиката, а ще се върви по друг начин. Този тип политици са абсолютно нужни и аз не виждам друг източник на такива политици освен вашето поколение. Дано да не греша този път, защото имам и лични грехове за някои млади политици.

ПРЕДС. БОЙКО МАРИНКОВ: Заповядайте, другарю Цветанов.

ПЕТЪР ЦВЕТАНОВ: Другарю Лилов, аз съм съгласен с основните положения във Вашето изложение и в частност с характеристиката, която дадохте на формиращата се и много слаба в момента средна класа в България. Но във Вашето интервю от 20 януари тази година Вие давате една интересна постановка, която аз все още не мога да разгадая. Бих Ви помолил по-конкретно ако може да вземете отношение. В това интервю Вие обявявате, че БСП трябва все повече и повече - цитирам по памет - да стане партия на средната класа. Как я виждате в идейно отношение? Там Вие формулирате много интересен и същевременно много неясен идеала на нашата партия.

АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ: Разбрах въпроса, хубав Ви е въпросът. Много стратегически заряд има в него.

Вижте, в тези условия, в които сега живее и се развива България, нашата основна база - това са хората на труда, това са бедните хора, това са т.нар. лузери, тоест губещите от прехода. Това е нашата база. Това не само е  социалната база на БСП теоретично, това е нашият дълг, ние трябва да помогнем на тази част от обществото да живее. Обаче БСП не може да остане дълго, да не говоря вечно, партията на бедните. Защото социализмът идва на сцената не за да увековечи или малко да фризира бедността. Той идва на историческата сцена, за да ликвидира бедността. Това е социализмът в своята обществена същност.

Така че ние постепенно трябва да се борим да ликвидираме бедността в България. Я вижте Китай - ликвидира бедността на 240 милиона! Това говори… - не искам да правя пропаганда на Китай, искам да ви кажа, че това е реална задача, че това е решима задача. Значи ние трябва да гледаме на развитието на партията като на замогване на болшинството от хората, на всички хора. Заможни в България трябва да станат болшинството от хората. Това е средната класа. Средната класа е стабилен приход, стабилна работа, възможност да се издържате от труда си, стабилно жилище, вила, кола - това е средната класа. Ние трябва да осигурим такива условия за българския гражданин и да се стремим - аз сега ще изкажа една еретична мисъл - в условията на пазарна икономика не може да няма богати хора. Ако няма свобода на предприемачеството, няма пазарна икономика. Я вижте Китай каква пазарна икономика развива. Тя го изведе от полуфеодализма на второ място в света. И американските учени прогнозират, че не 2050 г., както се смяташе, а някъде 2030 г. Китай ще стане първа икономическа сила, по обем, разбира се, тъй като те са милиард и 300 милиона, а сега ще станат повече, защото вероятно ще освободят контрола върху раждаемостта. Има някакви стъпки, защото се появиха проблеми, има диспропорция мъже - жени. Има стареене на населението. Това са сериозни демографски проблеми. Но те показват, че 2049 г. при тях ще има едно заможно общество. И аз смятам, че те правилно действат, социализмът, особено модерният социализъм трябва да осигури заможност на всички граждани. Това означава, че всеки член на обществото трябва да има такива милиони условия, които да му позволяват развитие - на него, на неговите деца, на решаването на неговите проблеми.

Ние не трябва да се боим да правим това, ние затова сме тук, на сцената, за да го реализираме. Такова съдържание влагам. Смятам, че ние с Вас няма да го дочакаме, тоест аз няма да го дочакам, обаче партията трябва да има ясно съзнание, че тя е партия, която все повече и повече с развитието, с ликвидирането на бедността трябва да привлича към себе си средната класа.

ПРЕДС. БОЙКО МАРИНКОВ: Бате Петър Ви води с 9 години, така че…(Весело оживление.)

АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ: Така ли? Вземам думите си.

АНАТОЛ ФРЕНСКИ: Това, което чух, ми прозвуча като Февруари пленум в нова редакция.

АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ: Кой беше този Февруари пленум?

АНАТОЛ ФРЕНСКИ: Трябва да помните, тъй като съм чел, влагал съм мисли.

АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ: Шегувам се.

АНАТОЛ ФРЕНСКИ: Трябва да говорим за следното нещо. това е проблем, който аз поставях няколко пъти - не на този форум, това беше на друго място, но в същата ситуация - 1993 г. - за баланса  социална партия, тоест партия на масата, и партия свързана с бизнеса. Значи единствено Доган си призна, че има обръч от фирми, но обръчи от фирми има навсякъде, включая около нашата партия. И това, което повтарям оттогава - първият проблем е балансът между бизнеса, свързан с партията, и социалния - не искам да кажа електорат, значи,  социалната подкрепа на партията отдолу, от масата. Това, което губим. Това е първият проблем, който продължава да стои и ще става все по-драстичен.

Ние губим улицата, което е много страшно. Защото аз съм там, не съм тук, говоря с хората. Много ме уважават, но ако е някой друг, ще го набият.  Тоест ако не съм аз, ще го набият. То е въпрос на личен авторитет. Загубили сме. И това е факт. Загубили сме кафенето, загубили сме масите отдолу. И то защо?

Стигам до следващия момент, който е много страшен и много добър. Партията през цялото време продължава да бъде парламентарна партия и в лоши, и в добри ситуации, благодарение на твърдия електорат. Тоест на такива като мен, като Вас и като всички останали, които не са тук, но вярват. Но те правят 20 и колко процента - сметнете ги от последните избори. Двайсет и няколко процента можем да извадим.  И това сме хората, които просто подкрепят - и млади, и стари. Партията направи една грешка - изолира младите. Те вместо да бъдат по партийни организации, всъщност са събрани на едно място - голяма грешка.  Имам пълната връзка с тях и ги познавам, от тях има и мои ученици.

ГЛАС: Какъв е въпросът?

АНАТОЛ ФРЕНСКИ: Нямам въпрос, това е коментар. Проблемът е един. Анализът трябва да бъде направен правилно. Категорично не съм най-правилният аналитик. Който каже, че е най-правилният аналитик…

Въпросът, който се поставя - трябва да се намери единият и другият баланс. Балансът между партия, която е свързана с бизнеса, защото няма партии, които да не са свързани с бизнеса, и партия, която е действително  социална. Значи, първият проблем е балансът. Не знам как може да се постигне. Този баланс трябва да бъде постигнат.

Вторият проблем е, че трябва да овладеем улицата. Тоест пропагандната част. Защото в момента ние ядем бой. Пръкна се един месия. Първият месия беше царят, сега месията е Бойко Борисов. Ние сме там и трябва да се борим с тях, това трябва да бъде направено, отдолу. Както някога Италианската компартия беше втората или третата в Италия, нищо, че никога не е била на власт, благодарение на натиска отдолу станаха силни и бяха велики.

АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ: Вижте, интересни са тези неща. Само ще кажа две думи. Много е правилна бележката, че трябва да се намерят добри баланси между партията като политическа формация и партията като парламентарна формация. Трябва да се намери този баланс. Защото има и парламентарен тип партии. Американските партии са парекселанс парламентарни партии. Няма ги между изборите, явяват се на избори. Събират огромни парични фондове и правят избори. Ние сме загубени, ако се превърнем в такава партия. Не само защото традицията ни, 120-годишна, е друга, а защото ние стоим пред други проблеми като национално развитие. Затова аз съм противник на това да се ограничава и да се измества партията като политическа формация. Партията трябва да бъде на улицата. Партията трябва да бъде в кафенето. Партията трябва да намери още различни форми, които да поддържат нейната органична връзка с хората. Но това поставя маса въпроси.

Ето, Вие повдигнахте въпроса за партията и бизнеса. Тук също е нужен не толкова баланс, колкото някакви граници. Вижте, в традицията на нашата партия винаги е влизало членството в партията на заможни хора. Аз не говора за Енгелс, без който няма Маркс. Аз говоря за нашата история. Ами един от най-умните дейци, най-способните дейци на нашата партия - Кръстю Раковски, който е съратникът на Дядото, който е основал нашата партия заедно с Дядото, основал е румънската партия и е бил неин лидер, той е един от най-богатите хора в България. Живее баща му в Румъния заради пустия договор, за който Бойко Маринков като историк сигурно има някаква вина.

Това е добре. Нека да има такива хора, които имат леви, социални идеи и имат социален произход от богатите хора. Ето например по-рано помните, че Живко Живков беше от най-умните дейци на нашата партия. Страхотен човек, аз го познавам и страшно го уважавам. Талантлив, но ляв политик на България. Неговият баща е един от богатите хора от нашия край, обаче той е свързан с партията с всяка фибра на своята личност.

Така че нека да има отделни хора, обаче границата е там, че тези отделни хора не трябва да искат да формират политиката на партията. Когато богатият започне да формира политиката на партията, тоест когато бизнесът почне да командва партиите, тогава настъпва драмата на партиите. Има си партии, които трябва да бъдат командвани от бизнеса, това са десните партии. Ние сме лява партия и никога не трябва да го правим това. Това е мнението ми по този въпрос.

ПРЕДС. БОЙКО МАРИНКОВ: Заповядай, Коце.

КОНСТАНТИН ТРИФОНОВ: Другарю Лилов, Вие казахте, че трябва лява политика да водим. Вярвате ли и има ли такива наченки във висшето ръководство, че това ще стане, като виждаме как след провала на изборите Изпълнителното бюро горе-долу остана в същия състав. Има ли наченки в това Изпълнително бюро да е по-наляво?

АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ: Да се надяваме. Това е моят отговор.

ПРЕДС. БОЙКО МАРИНКОВ: Заповядайте.

МИХАИЛ БОДУРОВ: Благодаря Ви, другарю Лилов, за всеобхватния, изчерпателен анализ.

Лично мен ме интересува Вашето мнение относно политическия проект на президента, явлението АБВ кореспондира ли с идеите на БСП и как виждате Вие неговото бъдеще в българския политически живот, и по-конкретно даже за самите избори?

АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ: Вижте, моята позиция по АБВ е известна и е публично достояние. Аз заявих още в началото, когато се обяви създаването на АБВ, че аз съм скептик към АБВ. Защо съм скептик?

Първо, защото в момента България има остра нужда не от нови партии, а от нови политици, от нови политики, от нов тип лидери, които ще направят този преход, първо, от индустриалната в слединдустриалната епоха, и второ, от един криминален преход към едно следпреходно развитие, което ще модернизира България, което ще я изведе от сегашното положение. От това се нуждае България. Дали сега АБВ ще бъде това, което заявява, аз не мога да кажа и затова аз препоръчах на сегашното ръководство да се отнесе спокойно. Ясно, но спокойно и да му даде възможност до изборите на АБВ да покаже себе си, да покаже дали те са едно непартийно сдружение, дали те имат или нямат намерение да се месят в БСП, дали те ще отнемат или няма да отнемат част от електората на БСП. Това са важни политически въпроси. Важно е не какво приказваш, а как действаш, какво има в практиката. Ако те искат да бъдат поредното ново образувание, нека да бъдат. Но така както се обявяват, аз не разбирам дали ще бъдат клуб, дали ще бъдат политическо образувание.

Защото, вижте, думата политическа алтернатива означава реализация на нови цели. В политиката не може да се реализират нови цели без власт. Би било чудесно в дискусиите, които прави нашият център може да говорите каквото искате, стига да имате аргументи. Обаче в политиката - трябва да получите управлението, за да реализирате целите си. И затова аз не разбирам какво точно искат да правят. И чакам да видя как те ще се проявят на тези избори. Ако рекат да късат БСП, ако рекат да вземат електората на БСП, но пасаран!

ПРЕДС. БОЙКО МАРИНКОВ: Заповядайте, г-н Генерал.

ГЕНЕРАЛ КОТОВ: Половината от въпроса другарят го взе, но аз в малко по-широк кръг исках да го поставя.

Всичко съм съгласен с постановките Ви, но и една от причините според мен за кондицията на партията и състоянието на левия електорат - ако може да го кажем - е онази лява раздробеност, която сега съществува, за което ние преди години се радвахме, че е вдясно. Сега у нас се народиха много леви партии и партийки - едни от БКП, други от БСП, понастоящем като тази Нова левица, която е сега. Отношението на нас към тези партии е, че не бива да си затваряме очите, това също снижава влиянието и на партията и влияе разнопосочно върху нашия електорат. Ето по тези въпроси, ако може да вземете отношение. По тези въпроси сега особено за изборите е важно и за тези коалиции, които искат, които се ръководят не от политически интереси според мен.

АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ: Да, това е важен въпрос сега, особено в изборна среда. Има различни виждания, ще бъда откровен. Има дори точно обратни виждания. Появиха се дори „прокурори”, които обвиняват ръководството на партията от 1990 г., че то не е допуснало партията да се раздели на 3 или 4 партии, че под лозунга „Единство на партията” то е задържало отделянето на тези партии. Те смятат, че е трябвало да има една голяма Комунистическа партия, една голяма Социалдемократическа партия, че трябвало да има една нова голяма партия и това би било според тях по-доброто решение на въпроса.

Аз нямам намерение да споря с тази тенденция, тъй като отлично знам, че две неща спасиха партията. Едното е добрата стратегия на демократичния социализъм, която показва, че ние нямаме като партия никакво желание и намерение да защитаваме грешките, които бяха допуснати. Социализмът рухна заради това, че имаше някои големи грешки в своето развитие. И нито пък искаме да подценяваме такова голямо благо за партията като единството на партията. Именно стратегията на демократичния социализъм и единството на партията даде възможност на БСП да оцелее. Може всичко да се говори днес, но в онези години, в които гореше огън в България, когато ни замеряха с всичко, което им дойде на ум, когато искаха да ни забранят, когато искаха да ни пратят в Сибир - нали помните лозунгите? - тогава тези две стратегии - демократичният социализъм и единството на партията спасиха партията.

Но аз съм съгласен с Вас, че сега се нароиха много фиктивни партии, без влияние. Някои от тях се пробваха в кметски избори, пробваха се в парламентарни избори - обидно малки, нямаха и 1% дори, под 1% бяха. Така че това нещо не само дроби силите на лявото пространство, но намалява и неговото влияние. Аз не говорих одеве, но сега ще ви кажа, че аз много се тревожа от това, че към лявото се формира едно - как да кажа? - не особено добро отношение като цяло. Например сега в сондажите на една агенция, която нямаме намерение да подозираме, която се оглавява от Михаил Мирчев - един способен социолог, която направи проучване колко от избирателите подкрепят лявото, тоест ориентирани са към лявото, и колко към дясното - процентът за нас е малък. Това е тревожна тенденция, към лявото изобщо.

Затова трябва да се намират пътища не толкова да се разтурят тези партии, а да се обединява лявото, да се събират тези разпилени сили на лявото. До каква степен ще се успее, не мога да кажа сега, защото е важно не само номиналното обединение. Ние можем да направим един списък от 30 - те са повече от 30 такива леви образувания, но това не ни прави по-силни. Защото зад тях стои по 0,1, 0,2% и т. н. Нали се пробва Новата левица - 0,2%. Много малко.

Така че това е реален проблем. Практиката според мен ще покаже кой е пътят, за да може все пак да има едно ляво обединение. Без него не можем да разчитаме на големи успехи.

ПРЕДС. БОЙКО МАРИНКОВ: Заповядайте.

ВЕРА КОСТОВА: Благодаря.

Другарю Лилов, направо съм щастлива, че сте сред нас, с голямо желание дойдох и предния път, и сега, радвам се, че бързо се възстановихте. Но аз искам да Ви задам следния въпрос - какво виждате като нова политика за сегашните избори на нашата партия след като  всички много добре знаем, но ето и тук, в тази зала, и сега не се чу това, което направи нашето правителство. Вдигна минималната заплата, вдигна пенсиите, увеличи периода за отпуск по майчинство, даде възможност на студентите, млади родители, там имаше някакви привилегии и накрая и за пенсиите да кажем. Защото аз отчитам това като грешка на другаря Станишев, че винаги почва с пенсиите, не почва с младите, а почва с пенсиите и си оставаме партията на червените бабички. Въпреки че много неща се направиха и за младите хора.

Какво трябва да направим още ние? Аз много се тревожа от факта, че каквото можа нашето правителство в ситуация на тройна коалиция, сложна тройна коалиция, направиха нашите другари. И въпреки това хората не идват към нас, просто не признават нашите заслуги, нашия труд и това, което се направи.

Аз съм споделяла и друг път с другарите. Например когато последната година нашето правителство даде 150 лв. на всички пенсионери, водя внука си на алианс и там реститутки, колко щете, софиянки казват - ха, какво ни дадоха, платих си тока и те свършиха, на нас трохите, на тях пълните джобове!

Тези две зими нарочно подхващах така разговора да ги провокирам хората, не чух никой да казва - ами, не ни дадоха, не че не искаха, ами защото ние сме окрали парите, затова нямало пари те да ни дадат сега.

Какво трябва да направи нашата партия?

АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ: Вижте, аз смятам, че тези неща, които изброявате, наистина са заслуга на нашето управление. Би било не само неправилно, би било несправедливо да се отричат тези постижения на нашето правителство. Само че има един такъв въпрос. Ние направихме тези хубави работи доста късно. Имаше доста борба преди да ги направим. Вие помните, че се създаде едно Ляво крило, което имаше за цел не да цепи партията, а да акцентира  социалната, лявата същност на БСП. И предлагаше БСП да отстои една по-лява политика, по- социална политика. Тогава отговорът беше - кажете откъде да се намерят пари за това.

Това са схоластични спорове според тогавашното виждане на някои другари. Дори се използваше метафората за дяволите, които се събират на върха на иглата. Важно в политиката е да правиш нещата навреме. Важно в политиката е също така да се съобразяваш с реалностите и да реагираш на реалностите.

Ето, сега говорите за това, че не признават нашите постижения. Ами вижте, не трябва БСП сега да залага - това е моето мнение, може да го приемете, може да не го приемет - своята  предизборна пропаганда върху уравнението „нашето управление беше много добро, вашето управление е много лошо”.

Вижте, имаше преди 2 години свободни, демократични избори. Тези избори дадоха, както помните, лоша оценка на нашето правителство. Аз не мисля, че виновна за това е само БСП. В коалицията имаше мощен натиск от другите представители. Но въпросът за оценката на нашето правителство е решен от избори. И ако Вие сега искате да кажете, че тези хора, които решиха съдбата на изборите, не разбират колко добре сме управлявали и затова е сегашното положение, ще сгрешите просто. И ще се повтори поражението.

Важното е сега да се види къде сме сгрешили. Че нали ние въведохме този пусти плосък данък? Кой го въведе? Да не би Костов да го въведе? Не посмя да го въведе. Ние го въведохме. И други неща мога да посоча, но понеже това е най-драстичното. Затова нашата  предизборна агитация трябва умно да използва тези наши постижения. Но да сравнява положението в България не с това колко ние сме били добри, а с това колко добре живеят другите европейски народи, другите европейски нации и колко лошо живее българинът. Защото пенсията на българина е десетократно и повече по-малка от западните пенсии, не само от западните, вземете пенсиите в една Румъния, в една Унгария. Ние трябва да бъдем разумни, реалисти и да търсим онова сравнение, което ще стимулира и народа ни, и управлението на държавата ни към по-нови, към по-силни решения.

Ако ние стъпим на това - колко лоши сте вие сега и колко добри бяхме ние, ще повторим Костов. Просто ще го повторим, в психологията на политиката, когато той каза, че народът е еди-какъв си и не е могъл да оцени какво е направил за България. Обаче виждате какво стана с него и с неговата партия.

Така че моят отговор е - БСП трябва да изработи нова политика, в която акцентите да са социални, в която адресът на акцентите да са тези трудови хора, които сега продължават да живеят зле, въпреки че са им дали с няколко лева по-голяма пенсия. И да търсим още по-добри решения. Това е новата политика, за която аз пледирам.

ПРЕДС. БОЙКО МАРИНКОВ: Тъй като разговорът се завъртя в тази посока и с въпроса на генерал Котов, и с въпроса на Вера Костова, искам и аз да кажа само няколко мисли. Струва ми се, че ние не оценяваме три основни опасности в момента.

Едната е свързана с опитите да бъдем изолирани, другарю Лилов, и то изолирани не като политическа партия, а твърдо изолирани по определени политики, по определени въпроси. Тества се Българската социалистическа партия. Дали ще е по един въпрос, примерно съдбата на Паметна записка на Съветската армия, или ще е по приемането на Закон за ограничаване на бюджетните разходи от страна на централната власт до 37-38%, няма никакво значение. В смисъл има значение, разбира се, за хората, но идеята е да се тестват такива въпроси, които ни изолират. Такива политики, които ни изолират. Не да ни изолират в смисъл - никой няма да разговаря с БСП. Такива политики малко сложно се правят в днешния ден. Но въпросът е да бъдем изолирани, да бъдем поставени като единствени срещу обществото, срещу другите политически сили. Да се търсят такива тематични коалиции. И това се прави упорито на централно и на местно равнище. Неслучайно паднаха редица наши председатели на общински съвети в редица градове, паднаха на конкретни опити да бъде изолирана Българската социалистическа партия. Това намирам за една от най-големите опасности. Това има единствено противодействие, когато ти формираш пък коалиции по други въпроси, на които очевидно, че ще намериш подкрепа. То няма друг вариант на действие.

Ние някак не се стараем да го направим в конкретика. Ние оставаме на рубежа на защитата, стоим твърдо и до крак, сами срещу опита и на местните, и на другите политически сили да ни атакуват. Това за мен ще реши част от проблема на нашите взаимоотношения с т.нар. гражданско общество или неправителствения сектор. Ние не разговаряме с неправителствения сектор, ние не го търсим, контактите ни са изключително слаби с тях, а те имат едни собствени механизми и пътища, през които могат да подсказват тези въпроси за стратегията.

Да вземем екологични движения, родителски организации, защитници на историческа среда и каквото искате още оттук нататък. По тези политики ние можем да формираме малки коалиции на национално и вече на местно равнище, зависи от въпроса. Ние не го правим.

Второто, което много силно ме притеснява - ние продължаваме да не формулираме това, което Вие говорихте като лява политика, като лява местна политика. Кои са реперите на тази местна политика? Защото ние отиваме след 9 месеца на местни избори. И ще е глупаво, и ще е безобразно от наша страна, ако ние продължим да се въртим в схемата кучетата, градинките и т. н. Кучетата и градинките не са местна политика. Те са една услуга, която на 10-о място трябва да стои в мислите ни.

И трето, за което се опасявам, е въздействието на политическата репресия. В момента, от два - три месеца, върви упорит процес на политическа репресия. По този проблем, общо взето, ние се стараем да не говорим, от една страна, за да не поставим под ударите нашите другари, собствените си другари, но в същото време в цели сектори, особено в държавно и местно управление, в училища всеки намек, че ти принадлежиш към тази политическа сила, може да ти струва мястото. Оставям настрана другите ешелони на властта. Ние сме изправени пред всичко това. И когато една активна част от тези хора се отдръпнат, за да спасят хляба и децата си, какво правим оттук нататък?

Това са трите опасности, които виждам в момента.

АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ: Съгласявам се, първо, гражданското общество е един ресурс, който БСП изобщо не е разработила. Тук има много възможности за БСП.

Съгласен съм и с репресията като особено голям източник на страх, нагнетяващ страх, а и съдбите на много хора са свързани с тази опасност. Трябва да видим какво трябва да се прави. Явно е, че трябва да се прави повече. Една от възможностите е именно засилването на партията. Много зависи от това колко силна е партията, колко силна е в парламента и колко силна е в обществото. Когато ние върнем тази сила, да не би 90-те години не беше по-малка опасността за хората? Но именно тази сила, която произтичаше от нашата решимост, от нашата воля, тя спря това, което бяха замислили срещу нас.

Така че и тук трябва да има различно търсене на форми, в които според мен главно място трябва да заеме силата на партията. Защото ние като имаме 30-40 души в парламента, каквото искат ще правят без нас.

Така че аз се съгласявам с тази постановка.

ПРЕДС. БОЙКО МАРИНКОВ: Заповядай, Иване.

ИВАН ТАКОВ: Другарю Лилов, като Ви слушах как се върнахте назад в миналото и говорихте за прехода и как партията е обиждана, хулена през годините и как дори имаше опити да я забранят, явно доста дълъг път сме извървели до това да чуем онзи ден как Иван Костов каза, че всъщност би подкрепил един следващ вот на недоверие, внесен от БСП и ДПС.

В много документи и в момента все повече в партийни документи се срещат думите обновление и приемственост. Вие казахте, че партията има нужда от нова политика. А необходимо ли е друг вид обновление на партията? Как го разбирате Вие това обновление и тази приемственост?

На последния Националния съвет в събота беше предложена и гласувана като последна точка - Правилник за провеждане на вътрешнопартийни избори и издигане на кандидати за публични длъжности на БСП. Там беше предложено като допълнение към този правилник да има квота за млади хора и за жени, като някаква равнопоставеност, както има такъв принцип в партийните органи. Естествено това предложение получи много сериозен отпор, ответен, и аз бих искал да разбера какво е Вашето мнение. Дали е необходимо след като говорим за обновление и приемственост, има ли необходимост от такива квоти за публични длъжности, за издигане кандидати на партията. Защото Вие вече казахте, че сме имали и не толкова добър опит с черните перчеми в някои случаи, разбира се, в кръга на шегата. Защото така, поне по мое мнение, нали, говори се за младите, но е хубаво да обърнем внимание да се даде шанс на знаещите и можещите, пък ако са млади, още по-добре.

АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ: Аз смятам, че обновлението на партията не може да върви само по една линия. От обновление се нуждаят всички основни компоненти на партията. От обновление се нуждае теорията на партията. Ние не можем с теория, която е била валидна в 19 век, да искаме сега да решим проблемите на 21 век. Трябва да се създаде теорията на съвременния социализъм, която взема устройството, взема метода, взема целите на социализма, но която има нужда от освежаване, има нужда от обновление.

Особено силни възможности за обновление има в политиката. Няма никаква сериозна база за политика, която е формирана в други условия, никаква. Дори няма възможност да копираш политиката, колкото и да е успешна, на друга страна. Няма как да копираме примерно китайската политика или виетнамската политика. Ние тук имахме 6-7 хиляди работници и студенти от Виетнам и всичките не искаха да си ходят, защото нямаше работа. Един виетнамец да търсите сега, няма да го намерите. Защото виетнамската реформа, виетнамското обновление е много успешно.

Така че много място има за обновени политики, за нови политики, които отговарят и на нашите условия, и на днешния ден. Особено сериозни обновления са нужни в кадровия състав на партията. Там трябва да влязат млади хора, нови хора, чиито качества обаче са проверени, в смисъл не да чета вашата справка, а да наблюдавам вашата работа в теоретическата, в политическата област на партията.

Тези грешки, за които говорих, дойдоха с черните перчеми не толкова от цвета на косата, а от определена неустойчивост на някои от тези кадри, които искаха бързо да застанат на върха на партията. Ляга си човекът в своя нормален статус и се събужда във висш статус - опасно израстване. Не че не е желателно. Аз самият съм станал например народен представител на 25 години. Имаше един бай Стоян, който го чествахме долу, 90-ата годишнина, той е вероятно повярвал в нещо и тогава ме направиха на 25 години. Обаче не можеш неестествено да търсиш израстване.

Аз съм "за" определяне на възможности в кадровия състав на партията да влязат повече млади хора. Може за определен момент да се направят квоти, не виждам нищо лошо, за определен момент обаче, за определени дейности обаче - за жени, за млади хора, за еди-какви си специалисти. Това може да стане. Квотният принцип сам по себе си не е лош. Но трябва да се борави с него сериозно, а не да се отваря път за едно неестествено израстване.

Ето, аз ще ви кажа следния пример. Когато направихме правителството на Попов, изведнъж те уволниха много голям брой социалисти от висшите нива на управлението. И аз го питам Димитър Попов - какво правите, защо си позволявате такова нещо? Нали знаете, че вашата основна поддържаща сила като правителство се нарича БСП? Ако ние кажем "не", вашето правителство си отива за едно денонощия.

Той каза - един момент. Отиде до касата си, извади една папка и ми я подаде. И знаете ли, зловещото предложение, за което аз отидох да протестирам, беше подготвено от нашия представител! Това са ужасни неща. Трябва много да се внимава в тези работи.

Квотата е добра, когато трябва да се осигури място. Но това място трябва да бъде заето от хора, които са си проверили качествата в дейността, в практиката. Аз принципно не съм против квотите, но съм за това да не се повтарят грешки, когато някои другари в желанието си бързо да реализират голям успех, допуснаха доста големи грешки. Тогава има и втора грешка, която допусна самата партия. Беше взето решение за т.нар. разграничение. Колко силни кадри на партията бяха огорчени тогава! Заместник-министри, генерални директори, много способни икономически кадри останаха настрани от партията, незаслужено, защото имаше доста кандидати за тези места.

ПРЕДС. БОЙКО МАРИНКОВ: Заповядайте другари. Има ли някой още желание да вземе думата?

ГЛАСОВЕ: Няма, няма.

ПРЕДС. БОЙКО МАРИНКОВ: Много Ви благодаря, другарю Лилов, беше един прекрасен, откровен разговор. Аз мисля, че и моите другари, и Вие сте доволен от него. Много ми се иска в партията да се възцари един нормален начин на говорене. Всеки има право да излага своите мнения и мисли и, разбира се, да получава и съответната подкрепа или опровержение от своите другари.

Това, което Вие много деликатно ни намеквахте няколко пъти, това е усещането за мощта на самата партия, за другарството като сила оттук нататък, което може да ни даде успех.

Благодаря Ви още веднъж.

АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ: И аз ви благодаря! "Възраждане" си е "Възраждане"! (Ръкопляскания.)

 

(19,50 часа)

 

                                         Стенограф:

                                                             (Р. Никова)

 

автори | контакти | карта на сайта | условия за ползване | повериталност
© Copyright 2011, БСП район ВЪЗРАЖДАНЕ, www.renesans-bsp.bg, Всички права запазени | Web design: Parrot Design Studio
PES socialistgroup Сощиалистически интернационал БСП Германия Дума