Home

БЪЛГАРСКА
СОЦИАЛИСТИЧЕСКА
ПАРТИЯ
РАЙОН ВЪЗРАЖДАНЕ
 
Всички автори
Александър Лилов
Александър Симов
Андрей Пантев
Бойко Маринков
Боряна Костова
БСП, район ВЪЗРАЖДАНЕ
Велислава Дърева
Венелин Новаков
Вени Марковски
Веселка Венкова
Георги Близнашки
Георги Готев
Георги Кадиев
Георги Пирински
Димчо Михалевски
доц. Александър Макавеев
Живко Георгиев
ИБ на ГС на БСП
Ивайло Калфин
Иван Таков
Иво Атанасов
Илияна Йотова
Ина Михайлова
инж. Илия Калев
Ира Милева
Кирил Добрев
Клуб КУЛТУРА
Кривата Круша
Кристиан Вигенин
Лилия Томова
Михайл Михайлов
Национален съвет на БСП
Нидал Алгафари
Николай Малинов
От www.argumenti-bg.com
От www.bsp.bg
От www.capital.bg
От www.dnevnik.bg
От www.duma.bg
От www.focus-news.net
От www.obshtestvo.net
От www.pogled.info
От www.standartnews.com
От www.trud.bg
От вестник Нова Зора
Панчо Панчев
проф. Пламен Павлов
Прошко Прошков
Ралица Табакова
Росен Иванов
Румен Петков
Руслан Йорданов
Сергей Станишев
Таня Буруджиева
Тихомир Стойчев
Тодор Коруев
Уляна Гервазова
Чавдар Добрев
Юрий Борисов
Явор Куюмджиев
Янаки Стоилов
Ивайло Калфин
ИНТЕРВЮ

Калфин в GR Reporter: Фалитът на Гърция няма да донесе нищо добро за България
20.февруари.2012, Ивайло Калфин

Строгата фискална консолидация, тежките данъци и хаотично въведени структурни реформи доведоха Гърция до прага на окончателния фалит. В понеделник съветът на финансовите министри от еврозоната трябва да се произнесе дали Европа ще даде втората финансова помощ за страната и при какви условия. Правителството и надзорната тройка от Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд признаха, че първият оздравителен план е съдържал погрешна комбинация от мерки, които са влошили ситуацията. Сега идва на помощ втора мисия от Групата на социалистите и демократите от Европейския парламент, която иска да даде алтернатива за икономически растеж на страната. В нея участва българският евродепутат и бивш външен министър Ивайло Калфин, който бе и кандидат на последните президентски избори.  В разговор с Виктория Миндова, Калфин представи своето виждане за нужните реформи, като подчерта, че новата програма трябва да се основава върху икономическия растеж и заетост, а не единствено върху ограничаването на разходите.

Как дойде идеята за алтернативната тройка?

В момента има една надзорна тройка с представители на Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд, която работи с Гърция. Вече виждаме, че всичко това, което тя изисква от Гърция има два основни дефекта. Единият е, че оздравителната програма е свързана основно с намаляване на разходите, което е безспорно необходимо за страната.

Проблемът е, че за последните две години разходите са били съкратени с 20%, но икономиката се е свила с 18%. В тази ситуация това, което  е изключително важно е фискалната стабилизация да се съчетае с мерки за стимулиране на икономиката и създаване на работни места. Това е първото нещо, което очевидно липсва в подхода, който е избрал Европейския съюз до момента.

Вторият дефект е липсата на обществена подкрепа, която е следствие от липсата на яснота за процесите. Виждате по какъв мъчителен начин на политическо равнище, държавни правителства и ръководители решават за отпускането на помощта и заемите за Гърция. Освен това тройката изисква ангажименти от Гърция, които надали биха изисквали от която и да е друга страна и винаги се казва това е предпоследното, но след три месеца ви чака нова порция мерки с новия транш. Безспорно Гърция я чакат още много тежки мерки, но те не могат да се приложат без обществената подкрепа.

Как може българският опит от преходния период да е полезен за усвояване на гръцката криза?

Тук не става въпрос за българския опит. Очевидно единственото, което той може да покаже е, че няма как да се избегнат тежките мерки. Въпросът е, че те не трябва да се прилагат единствено с цел да се намалят фискалните параметри. Те трябва да дадат основата за привличане на инвестиции в Гърция, защото както разбирате в момента няма нито един инвеститор, който е готов да вложи дори едно евро в тази обстановка.

Не е необходимо Гърция да излезе от еврозоната и да се върне към драхмата, за да привлече инвестиции. Това ще означава огромна девалвация и съвсем изпадане извън борда. Това, което трябва да се направи е да се търсят малко по малко възможности за привличане на капитали. Европейският съюз може да направи повече, както и да се привлекат частни инвеститори, което ще стане когато оздравителната програма в Гърция намери достатъчно голяма обществена подкрепа. Не знам дали това е българският опит, но това са нужните условия за оздравяване на страната.

Всички са съласни, че Гърция има нужда от инвестиции. Няма как обаче да пренебрегнем факта, че страната навлиза в петата си година на рецесия, а безработицата достига 20%. Какви смятате, че са незабавните мерки, които трябва да се приложат?

Проблемът е точно в това, че Гърция е потреблявала много повече от това, което е произвеждала за дълги години. Привличала е много повече инвестиции, които изведнъж се оттеглиха от страната. Това означава, че те трябва да бъдат заменени със собствен капацитет и производство, какъвто очевидно икономиката й не е изградила.

Няма как да проработи каквато и да е мярка, без да се изгради собствената икономическа база на Гърция. Колкото и да се ограничават разходите и колкото да се уволняват хора, ако икономиката не заработи и не започне да произвежда няма как Гърция да излезе от тази ситуация. Това е бавен процес. Трябва да се даде по-дълга перспектива за оздравяване, трябва да се намерят всички форми на чуждестранна помощ и трябва да се открие начин да се стимулира икономическия ръст. Не може да се продължава по начина, който бе следван до момента.

Сигналите от Брюксел сочат, че се надига вълна срещу оставането на Гърция в еврозоната. Смятате ли, че има реален шанс Гърция да бъде изключена от валутния съюз?

Ситуацията е изключително тежка и в момента всички варианти са възможни. Веднага искам да подчертая, че излизането от еврото не е добър сценарии за развитието на кризата. Връщането на драхмата означава Гърция да обезцени изключително много валутата си, а с нея и доходите на хората, депозитите, спестяванията, цента на имотите и т.н. Реално Гърция няма да има никаква икономическа изгода от това развитие.

До края на 2010 с влошаването на ситуациата в Гърция преките частни инвестиции в България са спаднали с над 70%. Какви са последствията от гръцката криза върху българската икономика?

Не бих свързал изоставянето на инвестициите в България само с гръцката криза. Даже мисля, че доста гръцки фирми се преориентират за регистрация в България, което не означава задължително внос на капитал в страната, т.е. не е от особено голямо значение.

Важно е да се разбере, че ние нямаме интерес гръцката икономика да върви надолу. Първо, защото Гърция е един от най-големите външноикономически партньори на страната. Второ, защото има изключително силно присъствие на гръцки банки в България. Разбира се, с едно изключение те са регистрирани като български синансови институции, но с клонове на гръцките. Въпреки това, те отговарят на много строгите изисквания на Българската народна банка. Евентуални проблеми в икономиката и в гръцкия банков сектор, няма как да не се отразят в България. Да не забравяме, че в нашата страна има доста гръцки фирми и инвеститори, които за нас са изключително важни. Повечето са дъщерни фирми на големи гръцки корпорации.

Изводът е, че икономическото разклащане на Гърция няма начин да се отрази положително на България. Точно обратното. Въпросът е колко дълбоко може да ни засегне.

В тази връзка какви са заплахите за българската финансова система в случай, че Гърция фалира и излезе от еврозоната? (35% от българския банков сектор се държи от гръцки банки).

Само Алфа банк в България е клон на гръцка банка. Всички останали банки са дъщерни, но регистрирани по българското законодателство, което означава, че капиталовата им адекватност и изискванията за банков надзор са подчинени на правилата наложени от БНБ. При всички положения, като разгледаме банковия сектор на България ще видим, че има значително финансиране като частен дълг. Това означава, че те през годините са получавали заеми от банките-майки, които са били прехвърляни в България, за да се инвестират в различни проекти. През последните години този дълг започва да се връща и при евентуална проява на проблеми при банката-майка, нейната собственост в България би била поставена под заплаха. Това не следва автоматично за всички български банки, но мисля че трябва да се гледа с особено внимание на този процес.

Нека да се върнем на началната ни тема за алтернативите пред Гърция и предложенията, които втората тройка е готова да даде, за да се възстанови икономическата стабилност в страната. Какъв според вас е правилният пакет от мерки?

Не искам да влизам в подробности преди да излезе официалния доклад, но ще посетим Атина между пети и шести март. Ще проведем поредица от срещи с представители на различни институции, на политическите партии и на социалните партньори. Ще потърсим тяхната гледна точка, както и тази на икономисти, които имат какво да кажат по проблемите на Гърция. Докладът ни ще е готов около месец след това посещение. Не казвам, че трябва да се очакват някакви чудеса, но е очевидно, че досегашната оздравителна програма на Гърция трябва да се коригира.

автори | контакти | карта на сайта | условия за ползване | повериталност
© Copyright 2011, БСП район ВЪЗРАЖДАНЕ, www.renesans-bsp.bg, Всички права запазени | Web design: Parrot Design Studio
PES socialistgroup Сощиалистически интернационал БСП Германия Дума