Home

БЪЛГАРСКА
СОЦИАЛИСТИЧЕСКА
ПАРТИЯ
РАЙОН ВЪЗРАЖДАНЕ
 
Всички автори
Александър Лилов
Александър Симов
Андрей Пантев
Бойко Маринков
Боряна Костова
БСП, район ВЪЗРАЖДАНЕ
Велислава Дърева
Венелин Новаков
Вени Марковски
Веселка Венкова
Георги Близнашки
Георги Готев
Георги Кадиев
Георги Пирински
Димчо Михалевски
доц. Александър Макавеев
Живко Георгиев
ИБ на ГС на БСП
Ивайло Калфин
Иван Таков
Иво Атанасов
Илияна Йотова
Ина Михайлова
инж. Илия Калев
Ира Милева
Кирил Добрев
Клуб КУЛТУРА
Кривата Круша
Кристиан Вигенин
Лилия Томова
Михайл Михайлов
Национален съвет на БСП
Нидал Алгафари
Николай Малинов
От www.argumenti-bg.com
От www.bsp.bg
От www.capital.bg
От www.dnevnik.bg
От www.duma.bg
От www.focus-news.net
От www.obshtestvo.net
От www.pogled.info
От www.standartnews.com
От www.trud.bg
От вестник Нова Зора
Панчо Панчев
проф. Пламен Павлов
Прошко Прошков
Ралица Табакова
Росен Иванов
Румен Петков
Руслан Йорданов
Сергей Станишев
Таня Буруджиева
Тихомир Стойчев
Тодор Коруев
Уляна Гервазова
Чавдар Добрев
Юрий Борисов
Явор Куюмджиев
Янаки Стоилов
Клуб КУЛТУРА
КЛУБ КУЛТУРА

Нашият управленски проект "Културна политика , инфраструктура и аудитория "
06.април.2011, Клуб КУЛТУРА

 

През м. март бе представен управленският проект на БСП в сектора „Култура". Проектът се състои от три части - анализ на състоянието в сектора, нашите приоритети и предложения за решения.

В раздела за приоритетите в областта на културната политика се отбелязва, че основно ще бъдат съблюдавани принципите на демократизма, на защитата на интелектуалната собственост и на публично- частното партньорство в управлението на културата. Приоритетно място ще имат:

•         Устойчивото културно развитие на нацията.

•         Духовната консолидация на българското общество на основата на ценностите на българската култура и традиция.

•         Развитието на човешкия потенциал чрез увеличаване средствата за обучение и подкрепа на кадри в областта на културата.

•         Равнопоставеност на творците и всички държавни, общински и частни културни организации.

•         Опазване и развитие на културните ценности.

В проекта се отбелязва също така, че развитието на българската култура в политиката на БСП ще е мерило за постигнатото качество на живот на българските граждани(пълният текст на проекта е на разположение на желаещите по долу).

РС на БСП „Възраждане" предоставя своята трибуна за изразяване на мнения и предложения по този и следващите в други сфери управленски проекти на БСП. Тук поместваме мнението на др. Иван Токаджиев, който е член на клуб „Култура" в районната организация и е председател на Федерацията на клубовете на социалистите от художествено-творческата интелигенция.

 

 

ПО ПОВОД И КЪМ УПРАВЛЕНСКИЯ ПРОЕКТ НА БСП - ЗА ЗАЩИТА НА НАЦИОНАЛНАТА ИДЕНТИЧНОСТ, ЗА УСТОЙЧИВ И ПРИОБЩАВАЩ КЪМ ЕВРОПЕЙСКИТЕ КРИТЕРИИ РАСТЕЖ НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА

От създаването си до сега БСП в опита си да гледа в бъдещето се е стремяла да създава манифести, стратегии и други програмни документи. В по късен етап историята се е произнесла с ясна и категорична оценка по всеки такъв политически акт.

Ако погледнем внимателно в миналото ще стане ясно, че колкото повече се приближаваме към днешния ден, толкова повече стратегическите документи добиват все по обемен, наукообразен и неразбираем за широката публика вид. Това особено важи за периода на така наречения " развит социализъм".

Далеч съм от мисълта, че днешният управленски проект носи такива характеристики, но времето в което живеем изисква в максимална степен ясни, лаконични и близки до ежедневието ни стил и език. Посланията трябва да носят конструкцията на добрия рекламен клип, а инструментите за постигане на целите да са пределно опростени и познаваеми.

Ако в първата част на проекта няма какво да се добави, а напротив трябва да се компресира максимално, то в раздела - НАШИТЕ ПРИОРИТЕТИ ясно трябва да се акцентира, да се изведе на първо място отношението към младото поколение, към прекъснатата приемственост при унаследяване на културната ни ценностна система изграждана от векове. Защото загубване на съзнанието за национална идентичност е един от най страшните признаци за разпад на народ и държава.

Каква политика и набор от мерки ще провежда единствената доказала своята социална отговорност политическа сила в България?

Как ще върне на младите българи самочувствието да са такива?

Как ще пренесем и предадем на следващото поколение всичко сътворено от нас, и нашите деди, и никой няма да бъде забравен?

Как запазвайки културна идентичност ще се впишем в глобалните цивилизационни процеси?

Това очакват да чуят от нас хората и евентуално да ни гласуват доверие.

Но преди това трябва да ни разберат!

И да повярват!

И аз!

Иван Токаджиев

 

 

 

                                                                                                                                                                ПРОЕКТ!

 

 

 

ЗА ЗАЩИТА НА НАЦИОНАЛНАТА ИДЕНТИЧНОСТ,

ЗА УСТОЙЧИВ И ПРИОБЩАВАЩ КЪМ ЕВРОПЕЙСКИТЕ КРИТЕРИИ РАСТЕЖ НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА

 

УПРАВЛЕНСКИ ПРОЕКТ НА БСП

 

 

 

 

 

 

 

  

АНАЛИЗ НА СЪСТОЯНИЕТО НА СЕКТОР КУЛТУРА

 

След двадесет годинигодини преходи вече в условията на пълноправно членство на Република България в Европейския съюз пред страната ипред всеки неин гражданин стои въпросът – накъде оттук нататък, каква перспектива можем да очакваме и да преследваме до края на второто десетилетие на ХХІ век и по-нататък?

Днес България заема едни от последните мяста в сравнителните европейски класации. Кризата на духа е една от най-изразителните  характеристики на съвременното българско общество. Свидетелства за духовната криза са рязкото снижаване на значението на общочовешките ценности, загърбването на вековни традиции в културното развитие на нацията ни, подценяването на високите нравствени и естетически критерии в цялата палитра на професионалното и аматьорското изкуство. Представители на младото и средното  поколения открито декларират песимизма и нихилизма по отношение на бъдещето си в страната. Изпитание за нацията ни са демографската криза  и свързаното с нея изтичане от страната на млада интелектуална мощ. През последните две десетилетия не се отчита ролята на междупоколенческия трансфер като ключов елемент на устойчивото развитие, засягащ процеса на взимане на решения на национално и общинско ниво. Не се отчита ролята и на развитата културна среда като част от динамичната връзка между генерациите за пряко или косвено стимулиране на икономическия растеж и  устойчивостта на обществените процеси.

 

За Българската социалистическа партия културата езначим фактор за отстояване на националната сигурност на страната. Вложенията в развитието на културата са  историческа инвестиция за бъдещето на България. За БСП приоритетното развитие на българската култура е мерило  и фактор за повишаването на качеството на живота на българите.  БСП оценява националната култура като важно средство в борбата против принизяването и профанизирането на обществото, като активен стимулатор и средство за хармонизиране на обществените отношения, за  възпитаване на стремеж към високо качество на труда на хората във всички сфери.  Независимо от трудностите и конюнктурните промени във времето, БСП защитава разбирането си, че развитието на българската култура трябва да бъде подчинено на нейната социална роля, внеразривна връзка с образованието и при адекватно  вплитане на историческото наследство в стойностите на съвременния живот.

 

В изпълнение на приетата на 46-тия конгрес на БСП  Стратегия за развитие на националната култура в периода 2005-2015 г., и с участието си в управленската коалиция на БСП-НДСВ-ДПС през 2005-2009 г., БСП  постигна добри резултати в  развитието на материалната база на културните институти, като  предпоставка за поетапна децентрализация на финансирането на културните субекти. Това бе необходим етап,  по време на който който бяха утвърдени стандартите за изграждане и оборудване на специфичните публични сгради, свързани както със съвременните критерии за сценично изкуство, така и със продължаване на положителния опит на наследената културна практика у нас.

 

За културната политика на БСП децентрализацията на културните дейности е без алтернатива.Разумния практичен подход за поетапна децентрализация беше подготвен като проучвахме и убедено ползвахме европейския положителен опит при:

·                                  подготовката и приемането на поредица от вътрешно-нормативни документи в сферата на културата;

·                                  изготвянето на цялостна снимка на материалната база на културата и собствеността на МК;

·                                  създаването на едини принципи на националния културен календар;

·                                  преминаването в режим на программно бюджетиране и проектно финансиране;

·                                  даването на публичност на икономическите и социални показатели за дейността на културните институти ;

·                                  поставянето на начало на дигетализация в сферата на културата;

 

Заедно с подготовката за поетапна децентрализация беше разработен инструментариума за едина национална културна политика включващ:

·                                  Създаване на  фонд „Подкрепа на дебютни проекти”към НФ „Култура”;

·                                  Проект за създаване на фонд ”Съвременно българско изкуство”  за обогатяване фондовете на художествените галерии в страната с творби от съвременни автори на изобразителното и пластично изкуство, като държавата участва в него с 500 000 лв. годишно;

·                                  Проект за създаване на фонд „Българско културно-историческо наследство” за обогатяване националните и общинските музеи с новооткрити артефакти от културното наследство на България, като държавата участва в него с 500 000 лв. годишно;

·                                  Проект за създаване на фонд  „Развитие на българското  киноизкуство”,като държавата участва в него с 5 милиона  годишно, освен субсидията по Държавния бюджет, съгласно ЗФИ.

 

Правителството на тройната коалиция постави началото на процеса надигитализация на националната памет и културно-историческото наследство  като:

·                                        Достави за всички музеи и художествени галерии в страната необходимия минимум дигитална техника;

·                                  Още през пролетта на 2009 г.. бе завършен и първият етап за дигитализация на българските театри;

·                                  Народната библиотека „Св.св.Кирил и Методий” завърши своите проекти за виртуална библиотека и виртуален национален музей;

·                                  Всички библиотеки в страната са включени в проект „Глобални библиотеки“ на Фондация „Бил и Мелинда Гейтс“.

 

Проведените социологически проучвания показват, че проблемът днес вече не е в това, дали има или не  отлив на публика от залите, а че се е появило поколение, у което е пропуснат моментът за възпитаване на отношение и осъзната потребност от съприкосновение с високата култура и този процес лавинооброзно се задълбочава. Ето защо БСП полага грижи не само за обогатяване на формите на обучение в училищата и висшите институти по изкуства и култура, но и за конкретното му обвързване с нуждите на свободния културен пазар у нас и в Европейския съюз.

 

Културните индустрииизменят ежедневно потребителския пазар и изискват нов модел на предлагане и търсене на културните факти. Интернет, фейсбук, линкедин и др. създават нов вид социални контакти в мрежата, корено променят личните и обществените пространства на нацията, изменят съотношенията в ценностната система на гражданите.

 

Българската култура се нуждае спешно отантикризисни мерки, от силни общински бюджети, от компетентни кадри и воля за запазване на културните традиции, за да не обеднее картата на българските културни институти. При реформите в сферата на културата по време на криза най-важно е удвояване на обществената енергия и на инстинкта за съхранение на творческия потенциал на нацията и за укрепване на икономическата база на държавно и общинско ниво, като активно се търсят стимули за укрепване на частната инициатива.  БСП алармира за опасността строената повече от век база на културните институти и граденият в това време творчески потенциал на нацията да бъдат разрушени, разграбени или изхвърлени зад борда.

 

ПП ГЕРБ предложи в предизборната си кампания през 2009 г. амбициозна Програма за развитие на българската култура, която по оценка на БСП не се изпълнява. Авторите на програмата декларираха, че предвиждат генерална реформа във всички направления на културата у нас; извеждане на сценичните изкуства на пазара; широка панорама от инструменти за участие на меценатски капитал в развитието на изпълнителските форми на изкуствата; нов подход към националното културно наследство и т.н. Но обещаното приоритетно отношение към проблемите накултурата, чийто бюджет няма да е на остатъчен принцип, не се състоя. Обещаната „реформа” досега се прави на парче, без да е приета Стратегия за развитие на българската култура. Вместо увеличение, бюджетът за култура бе чувствително намален в сравнение с достигнатия през 2008 г. Извършват се съкращения, несъобразени с международните стандарти за съществуването на творческите трупи. Оскърбени са много творци с доказан принос в културната практика. С лека ръка бяха задраскани творческите биографии на редица институти, чиито „търговски марки” трайно присъстват в международния културен обмен на страната ни.  Не намериха своето нормативно решение и обещанията за създаване на национални творчески фондове, в които държавната субсидия да си партнира с възможностите на меценатския интерес, дарителските акции и друг капитал; за разширяване на конкурсното и договорното начало; за подкрепа на креативни идеи и частната инициатива  в изкуствата, книгоиздаването, кинопроизводството и медиите. Бави се усъвършенстването на действащите норми за осъществяване публично частното-партньорство, стимулиращи туризма и за изграждане на среда, свързана с културното наследство.  Както в други области на националната политика, така и в културата бяха направени опити за прокарване лобиски текстове, които облагодетелстват определени икономически кръгове у нас. 

                 

Националният капитал не се измерва само с финансови и икономически показатели, а и с безценното духовно богатство на нацията, което се предава от поколение на поколение.  Държавата не би трябвало да го измерва и/или разменя за какъвто и да е  финансов ресурс. Ако разрушим един паметник на културата, ако лишим държавата от ресурс и база за провеждане на национална културна политика и оставим това само на свободния пазар, ще нанесем необратими щети за интелектуалното развитие на нацията.  Кризите в сферата на духовността не отминават без последствия и големите цивилизации са загинали не защото материалните богатства са намалели, а защото са пренебрегвали последиците в сферата на духовните ценности и културната си идентичност.

 

 

 

 

НАШИТЕ ПРИОРИТЕТИ

 

Българската социалистическа партия,  отчитайки водещото място на културата в общественото развитие на България, винаги е давала, дава и ще дава в своята политика приоритетно място на проблемите на българската култура. Водена от убеждението, че опазването и развитието на културното многообразие на нацията прави по-реалистични и постижими националните ни цели, БСП поставя в основата на своята политика няколко основни принципа:

* Принципът на демократизма в културната политика е определящ в нашата работа при защита на свободата на словото, на художественото творчество и на творческата личност.

* Защитата на интелектуалната собственост, на авторското право и на сродните му права е основополагаща цел и мерило за европейска принадлежност на страната ни.

* Принципът на публично-частното партньорство в управлението на културата е сигурния гарант за качествени иновативни решения и прозрачност в процесите на културното развитие на България.

 

Няма успешна национална културна политика без национално съгласие за това, че тя е надпартиен показател за зрелостта на обществото и за способността му да се развива според общочовешките ценности. Затованаши приоритети в културната политика са:

 

          * Устойчивотокултурно развитие на нацията.

*Духовната консолидацияна българското общество на основата на ценностите на българската култура и традиция.

     * Развитието на човешкия потенциал чрез увеличаване средствата за обучение и подкрепа на кадри в областта на културата.

      * Равнопоставеност на творците и всички държавни, общински и частни културни организации при подпомагане на творческите им проекти.

          *Опазване и развитиена културните ценности на българската нация.

 

   Партньорството на изпълнителната власт с неправителствениясектор и икономическите субектив обществото eважен фактор за поставянето и постигането на националносподелени цели и отговорности за развитието на българската култура.

 

БСП смята, че една от нейните първостепенни управленски задачи е   да поддържа културната сфера като жива и развиваща се обществена практика чрез целенасочена, активна държавна политика за защита и развитие на българската култура. Това е едно от условията за реализиране на националната култура като творчески двигател на развитието в рамките на Лисабонската стратегия, като цялостен социален и културен проект, гарантиращ на всеки гражданин на страната свободен достъп до културните факти и събития и в най-отдалечените населени места.

БСП поставя акцент в управлението на страната и върху развитието на културните коридори в Юго-източна Европа  и на системата от национални и световни обекти на материалното и нематериално културно наследство, развитието на културния туризъм,  на българското филмопроизводство и на други културни индустрии. Работата върху тази характеристика на обществения живот тя поставя в основата на съвременния начин на живот.

 

Развитието на българската културае мерило за постигнатото качество на живот на българските граждани. Затова БСП провежда и ще повежда  политика, насочена към:

* Ускоряване на темповете на реконструкция, разширяване и обогатяване на материалната база в творческите институти и превръщането на сценичните пространства на България  в част от съвременната общоевропейска културна инфраструктура.

* Активизиране на българското изкуство за забележимо участие в европейското културно пространство.

* Утвърждаване на България като равноправен европейски партньор в защитата на  правата на творците на сцената, в медийното пространство, в издателската сфера и творческите форми на участие в културните и туристическата индустрии.

* Активна работа с финансовите инструменти на ЕС. Включване в оперативна програма Регионално развитие на повече обекти по приоритет „Устойчиво и интегрирано градско развитие” и по  приоритет „Устойчиво развитие на туризма”.

* Разширяване полето на действие на националните програми „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност” и „Глобални библиотеки” за осигуряване свободен достъп до фондовете им и обогатяване със съвременна българска литература.

* Утвърждаване принципните начала на европейското обединение за защита на гражданските права и възможности, които излизат извън рамките на пазара - сближаването на хората въз основа на културното многообразие; свободното движение и равнопоставеността на европейските граждани.

* Утвърждаване и развитие на България като културно-контактна точка за информация по европейската програма ”Култура”, с участието на неправителствените творчески организации и създаване на интеграционни проекти  за  повишаване качеството на образа на българската култура в страните от ЕС.

* Обогатяване формите за ранно откриване и обучение на кадри в училищата по изкуствата и културата и утвърждаване на тяхната роля като атрактивно място за подготовка и реализация на талантите на България.

*  Създаване на  адекватни условия за проява на инициативите за обогатяване на националния културен календар и провеждане на международни, национални, регионални и общински фестивали, творчески работилници,  събори по изкуствата, на народното творчество и занаятите.

 

Навлизането на интернет и новите технологии в ежедневието вече променят облика на съвременните медии. Налице е раздробяване и парцелиране на медийното пространство, модифициране и динамизиране  на тяхното въздействие в обществения живот. Интернет и цифровизацията промениха същностния облик на съвременните радио и телевизионни оператори- за потребителите «онлайн» държавни и национални граници не съществуват, тяхното количество трудно се поддава на статистика и регулация. БСП подкрепя всяко усилие в посока на задълбочаване знанията у съвременния българин в посока на активно участие в света на високите технологии и интернет пространството. БСП разглежда свободата на медиите, като гарант за демокрацията в България. Осигуряването на икономическа и политическа свобода на медиите изисква внимателна и съвременна законова регулация.Пълната либерализация на медийния пазар не може да гарантира свободни и професионални медии в една от страните в Европа с най-слаби показатели на икономиката.  БСП е за осигуряването на реална конкуренция при прозрачни и общественно видими правила между свободните медии на  рекламния и медийния пазар.

 

 

НАШИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА РЕШЕНИЯ

 

По-нататъшната успешна реформата на системата на българската култура се нуждае от:

           * Предвидимост, системност и приемственост в действията за нейната реализация;

            *  Развитие на българския културен пазар;

           * Активна подкрепа на действията за задоволяване на специфичните културни потребности на младежите, на хората от третата възраст, на гражданите с неравностойно социално положение

           * Субсидиарност в нейното управление чрез споделяне на ангажименти и отговорности между институциите и гражданите за активизиране на културните процеси;

* Финансово стабилизиране  на културните институти и процеси при условията  на обществена прозрачност чрез:

          - Формиране на ясни правила за участие на централната и местната власт в бюджетите на културните институти като елемент от децентрализацията на управлението и равнопоставеност на формите на финансиране на културата;

          - Гарантиране на равнопоставеност при функционирането на разнообразни по форма на собственост и фондове в областта на културата;

          -Усъвършенстване формите на непряко финансиране на културата;

          - Приоритетно участие на държавата в подпомагане на научните изследванията в областта на икономиката и организацията на видовете изкуства и културните индустрии

         -  Усъвършенстване на национални стандарти за организацията на творческия труд, съобразени с европейските практики и с националните и регионалните програми за развитие и разпространение на културата

          -  Разширяване формите за достъп до културни продукти и участие на гражданите от всички населени места в културния живот.

          - Приемане на нормативи, регламентиращи социалното и трудовото законодателство за съвременните творчески професии и развитието на пазара на художествените продукти.

 

Стремежът към усъвършенстване на действащата нормативна база и създаването на нови правни норми, адекватни на европейските практики изисква :

*   Приемане наСтратегия за развитие на националната култура в България;

* Държавната субсидия за развитие и защита на българската култура да е1 % от БВП;

          * Промяна в материалните закони;

          * Стимулиране активното участие на културния пазар на творческите субекти с ясни правила за реинвестиране на собствените им приходи в бъдещето на културните институти;

*   Въвеждане договорното началоза утвърждаване и стимулиране на активната конкуренция между творците чрез нов Закон за сценичните изкуствав България.

* Усъвършенстване на нормативната база за развитие на българското кино, пластичните изкуства и книжния пазар.

          * Регламентиране меценатството, обществените фондове за подпомагане на културата в България, публично-държавното финансиране на проекти в сферата на културата.

          * Утвърждаванепринципа на децентрализация на културните субекти, като гарантция за  съхраняването на творческия потенциал на нацията и свободен достъп и в най-отдалечените места до съвременни културни продукти.

 

БСП е за неотложно нормативно регламентиране на равнопоставеност на всички видове собственост и форми на финансиране на културните процеси. Търсенето на разумни промени, обаче, трябва да е съобразено с действителните възможности за хармонизиране на културния пазар у нас с приложимите европейски практики.

Българската левица споделя максимата, че поставените конкретни икономически цели в „Стратегия ”Европа 2020 – за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж” не може да не се отразят пряко и върху националните културна и медийна политики.

 

        

 

                         СЪВЕТ НА НС НА БСП

                                                         ЗА КУЛТУРА, ДУХОВНОСТ И МЕДИИ

                                                                            Проф. СТЕФАН ДАНАИЛОВ

 

 

11 февруари 2011 г.  

 

автори | контакти | карта на сайта | условия за ползване | повериталност
© Copyright 2011, БСП район ВЪЗРАЖДАНЕ, www.renesans-bsp.bg, Всички права запазени | Web design: Parrot Design Studio
PES socialistgroup Сощиалистически интернационал БСП Германия Дума