Home

БЪЛГАРСКА
СОЦИАЛИСТИЧЕСКА
ПАРТИЯ
РАЙОН ВЪЗРАЖДАНЕ
 
Всички автори
Александър Лилов
Александър Симов
Андрей Пантев
Бойко Маринков
Боряна Костова
БСП, район ВЪЗРАЖДАНЕ
Велислава Дърева
Венелин Новаков
Вени Марковски
Веселка Венкова
Георги Близнашки
Георги Готев
Георги Кадиев
Георги Пирински
Димчо Михалевски
доц. Александър Макавеев
Живко Георгиев
ИБ на ГС на БСП
Ивайло Калфин
Иван Таков
Иво Атанасов
Илияна Йотова
Ина Михайлова
инж. Илия Калев
Ира Милева
Кирил Добрев
Клуб КУЛТУРА
Кривата Круша
Кристиан Вигенин
Лилия Томова
Михайл Михайлов
Национален съвет на БСП
Нидал Алгафари
Николай Малинов
От www.argumenti-bg.com
От www.bsp.bg
От www.capital.bg
От www.dnevnik.bg
От www.duma.bg
От www.focus-news.net
От www.obshtestvo.net
От www.pogled.info
От www.standartnews.com
От www.trud.bg
От вестник Нова Зора
Панчо Панчев
проф. Пламен Павлов
Прошко Прошков
Ралица Табакова
Росен Иванов
Румен Петков
Руслан Йорданов
Сергей Станишев
Таня Буруджиева
Тихомир Стойчев
Тодор Коруев
Уляна Гервазова
Чавдар Добрев
Юрий Борисов
Явор Куюмджиев
Янаки Стоилов
Кристиан Вигенин
ДОКУМЕНТИ

С Р Е Щ А
на партийния актив и членове на БСП - Район „Възраждане” с Кристиан Вигенин, председател на Районния съвет на БСП Подуяне и депутат в Европейския парламент
26 януари 2012 г. - Позитано №20, зала №604, 18,10 часа
26.януари.2012, Кристиан Вигенин

БОЙКО МАРИНКОВ:Уважаеми другарки и другари, тази вечер продължаваме, в най-снежния ден, в условията на червен код в цялата страна поставяме началото на работата за 2012 г. на Дискусионния клуб „Възраждане”. Благодаря ви за това, че преодоляхте снега, студа и, бих казал, и страха, защото паданията не са малко в момента, и за вашето участие днес.

Поканих специално за старта на тази дискусия другаря Кристиян Вигенин - на първо място, председател на Районния съвет - Подуяне, и разбира се, евродепутат в Европейския парламент.

Тази вечер решихме да започнем дискусията от проблематиката на работата на Европейския парламент, макар че ми се струва, че, тръгвайки оттук, вероятно ще търсим и разширяване на базата на дискусията. Защото вие знаете, поне тези, които ме следят в пространството, че се интересувам обикновено от 4-5 теми, които излизат на дневен ред. Сега например започна преди 24 часа икономическата среща в Давос. Така че само тази среща като вземете за отправна точка и тези неща, които се казват там, показват, че съществува една огромна тревога, една тревога за бъдещето и на Европейския съюз, за стабилността на всички тези институции, от които в крайна сметка зависи и съдбата на нацията.

На второ място, на мен ми се струва, че ние се движим някак лежерно, говорейки за Европейския съюз, а в същото време е ясно, че в неговата периферия, като започнете от Финландия, минете през Испания, Италия, Португалия и Гърция, се образува една верига на крайна нестабилност и не на последно място, поне в тези условия, в които живеем, на мен ми се струва, че Европейският съюз затвори пътя поне на две големи държави в рамките на каквито искате отношения - на преговорен процес, на близко партньорство, на двустранни специални отношения. Имам предвид отношенията между Европейския съюз и Турция, и Европейския съюз и Русия. Там има не само криза, има и замразяване на отношения. Тоест ние се намираме в стика на една сериозна нестабилност и ми се струва, че всичко това ще влияе за бъдещето и на съдбата на страната.

Така че стягайте се много, предлагам да започне Кристиян и оттук нататък да водим дискусията.

 

КРИСТИAН ВИГЕНИН:Първо, благодаря за поканата. Аз съм чувал много добри неща за дискусията във вашия форум и предполагах, че в това зимно време няма да дойдат много хора, но залата е пълна. Аз да си призная, много ми харесаха някакси новините като представят цялата България в червено - червен код. Надявам се на следващите избори това да е политическият цвят на България - цялата страна в червено. Дотогава, разбира се, има много време - и много, и малко. Зависи как се използва. Защото, от една страна, то тече бързо, особено вътрешнополитически, а от друга страна, се случват и на европейско равнище неща, които без съмнение ще имат отражение и върху България, и върху БСП, разбира се.

Бойко нахвърли някои теми. Аз за себе си, честно казано, се колебаех откъде да започна. Защото, от една страна, има много неща, които са интересни и които бих искал да споделя с вас, а от друга пък не е хубаво да се нахвърляме на много неща, защото няма да стигнем до същността на нито едно от тях. Но все пак, бих искал да кажа няколко думи за нашия поглед, на Европейския парламент и на левицата в Европейския парламент, на левицата в Европа за това, което се случва в икономически, финансов план, решенията, които се предлагат, и оттам да видим и българската гледна точка и това как България стои на този фон и какви са българските позиции, ако изобщо ги има.

 

Хубаво е, малко отзад-напред да направя един коментар, че най-после, може би за пръв път от много време, мнозинството в Българския парламент реши, че има нужда от дискусия по въпроса за участието на България в т.нар. Пакт за фискална стабилност и тази дискусия ще се състои утре. Нашата парламентарна група беше подготвила искане за такава дискусия, но се оказа, че са ни изпреварили малко и вече са предвидили такава дискусия. Това според мен е една малка победа и на левицата тук, защото ние от много време насам ги критикуваме, че няма дебат дори по най-важните въпроси в Българския парламент по отношение на нашето участие в Европейския съюз, взимането на решения там, позициите, които отстояваме. Ето, най-после едно подобие на дебат ще има. Надявам се само да не протече като някои предишни дебати, в които Бойко Борисов излиза, с мърморене и сричане изчита някакъв предварително подготвен текст и нещата се изчерпват дотам. Ще видим утре как това ще стане. Сутринта е дискусията.

Какво става в Европейския съюз?

Наскоро ме бяха поканили студенти от Нов български университет да изнеса лекция, да си говорим на тема - „Ще се разпадне ли Европейският съюз”? Аз им казах, че това е много провокативна тема и насочва към негативно мислене. По-скоро обратното трябва да бъде - „Ще излезе ли Европейският съюз по-силен от кризата?”, ми звучи по-добре. Но както и да се зададе темата, същността на дискусията е една и съща.

Какво се случва всъщност?

Да почна оттам, нищо, че може да изглежда теснопартийно, леко теснополитическо, но Европейският съюз се управлява от десницата. Десницата в продължение на няколко години, откакто започна кризата, от 2008 г. насам, не е в състояние да даде адекватен отговор и да предложи дебат и решение на това какво да се прави в Европейския съюз, как Европейският съюз да излезе, първо, от икономическата криза, след това вече и от дълговата криза, в която една след друга попадат важни страни, а някои от тях - с мащаби, които могат да повлекат цялата еврозона и целия Европейския съюз към икономически и финансов хаос.

През цялото това време, още преди да започне финансовата криза през 2008 г., ще ми се да ви го кажа това, защото често обвиняват левицата, че не разбира от икономика, не разбира от финанси и всъщност тя е тази, която води до икономическата криза, поради това, че е по-щедра, така да се каже, и политиката й се разпростира извън възможностите на икономиките на бюджета на държавите.

Още преди финансовата криза през 2008 г. Партията на европейските социалисти се занимаваше точно с проблемите, които бяха вече много видими, а именно надуването на финансовия балон, спекулативното натрупване на финансов ресурс, и ние в продължение на една година, преди да започне финансовата криза с първите фалити в Америка, бяхме подготвили вече едни документи, които специално третираха хеч-фондовете, и балона, който се наду до такава степен, че може да се спука всеки момент.

Тогава, общо взето, даже и ние някакси не вярвахме, че може да се стигне до тези последици и тогавашният председател на ПЕС - Расмусен, той също водеше този дебат, той създаде една работна група, която много активно се занимаваше с тези въпроси, се опитваше да ни убеди, че това е много фундаментален въпрос и Европа трябва да реагира. Ако не може да убеди и партньорите от Съединените американски щати, поне Европа трябва да е готова за това, което ще се случи.

За съжаление, преди да успеем да убедим европейските институции, даже преди самите себе си да убедим, че има нужда от бързи и спешни решения, от регулиране на тези пазари, кризата започна и един след друг започнаха и фалитите. След което съвсем не пазарному, точно десницата стана пръв привърженик на идеята, че държавите през своите бюджети трябва да спасяват банките. И много банки бяха всъщност национализирани, изкупени от държавата, за да бъдат спасени и естествено, за да бъдат спасени и спестяванията на хората. Да бъдем честни, европейската десница не беше толкова загрижена за спестяванията на хората, а беше загрижена за банките, за банкерите и за това, че ако не бъде овладяна финансовата криза, ако започнат тези фалити на банки, това неизбежно ще окаже огромно влияние върху икономиките и, разбирайте, на бизнеса.

Не искам да противопоставям интересите на работниците, на малките спестители срещу големия бизнес и собствениците на банки, но в края на краищата беше много видима разликата в отношението. И какво се случи малко след това?

Нарочно малко се връщам, защото и тук, и в България, продължават спекулациите, че едва ли не левицата е докарала тази криза и че левицата е виновна за тези високи дългове на част от страните - членки на Европейския съюз.

Интересното е, че след като в продължение на година - година и половина държавите през своите бюджети първо спасяваха банките, след това създаваха стимули за бизнеса така, че той да не пострада от рязко намалялата икономическа активност. Естествено това доведе до по-високи бюджетни дефицити, до по-трудно обслужване на външните дългове, до повече задлъжнялост на част от страните - членки и в края на краищата тази политика след това пък доведе до тази дългова криза и някои от проблемите, които започнаха в Гърция най-напред, започнаха да лъсват един след друг.

Какво се оказа обаче през този период? Че тогава, когато в началото на кризата всички в един хор твърдяха от европейската десница, че е нужна по-силна регулация, че не може в едни пазари, в които се въртят ежедневно десетки милиарди долари, да няма никаква регулация, че е най-малкото, например едно от предложенията на левицата от много време насам, да има данък върху тези транзакции, по който впрочем тук се спекулира. Защото не става въпрос за парични преводи на гражданите, с които си плащат тока, парното, примерно, или пращат пари на семействата, на родителите си. Става въпрос именно за това спекулативно движение на капитали, трансгранично, което е в основата на тези дисбаланси, които станаха видими. Всъщност говорим за една много минимална сума, от която според нас приблизително около 200 милиарда ще бъдат, по наши изчисления, приходите в бюджета на Европейския съюз, ако се възприеме такъв европейски данък, и с тези 200 милиарда, които са една минимална сума на фона на парите, които се правят по този начин, нашата идея беше и е този финансов сектор, който всъщност е в основата на кризата, да бъде съпричастен към възстановяването на европейските икономики. Тези 200 милиарда, които биха били генерирани допълнително, могъщо да бъдат използвани за създаване на стимули за икономически растеж, създаване на работни места, инвестиции в нови технологии - нещо, от което Европа, включително и България, има крещяща нужда.

Вече трета година, така както в началото, когато беше кризата, всички говореха като социалисти, след това като поотмина финансовата криза, спасиха се банките, мениджърите пак започнаха да си взимат милионните заплати, нещата се понаместиха и изведнъж интересът към повече регулация, към повече отговорност и прозрачност рязко спадна и левицата отново стана тази, която продължи да говори системно, че това е нужно. Хубаво е все пак, че европейските институции - прави чест и на самия Барозу, председателя на Европейската комисия, особено, и на самата Европейската комисия като цяло, че продължава да отстоява тази идея и може би в края на краищата тя ще бъде реализирана, поне донякъде, въпреки че Великобритания е една от страните, които категорично, по ред причини, отказва данък да бъде въведен в рамките на Европейския съюз. Те казват - ако има изобщо такъв данък, той трябва да е на световно равнище. Но нали разбирате, почти невъзможно е за такъв данък да се съгласят всички страни.

Другото, което е интересно, само като пример го давам, за наглостта и алчността на финансовите спекуланти, тук пак не искам да изглежда, че правим пропаганда, но то е факт. Оказа се, че има американски банки, които с държавната помощ, която им беше дадена, за да бъдат спасени, спекулираха срещу американския долар, за да натрупат печалбите. Това, първо, показва колко е важно да има регулация изобщо, и второ, показва колко безскрупулни и безпардонни са тези хора и не може да очакваш без една активна намеса на държавата чрез регулиране на тези пазари, и то не само на една държава, а поне на европейско равнище, тъй като тези институции далеч надхвърлят мащабите и възможностите на една отделна държава, и тук бих казал, че ако изобщо нещо може да се направи, е именно в рамките на Европейския съюз. Това е възможност и за самата България. Защото много често ще чуете и премиерът да казва колко стабилна финансово е България. Това е доста измамно, като се има предвид мащабът на нашата икономика и нашите възможности като държава изобщо. Ако някой реши, че е много удобно да бъде, по определени причини, срината финансовата система на България, това може да стане буквално за часове, според мен, и механизмите за това са много лесни. Просто да се молим да не попаднем на мушката на финансовите спекуланти, така както впрочем стана с Гърция. Там, където усетят слабост, веднага се нахвърлят като лешояди, бих казал. И това в някакъв смисъл е нормално за характера на този бизнес. Неговата единствена цел е печалбата и няма никакво значение какво се случва с държавата, с хората, със спестяванията, с работните места. Минават, унищожават една страна и минават след това на следващата. Горе-долу това се получи.

Какъв може да бъде отговорът?

Освен решенията, които могат да се вземат за регулиране на тези пазари, както някои половинчати мерки бяха взети в една или друга страна в този период, пак казвам, половинчати, които не решиха проблема, това, което всъщност доведе до разширяване на кризата, беше неспособността на европейските лидери и особено на водещите страни, управлявани от европейската десница, да вземат навременни и адекватни мерки срещу тази криза.

И това доведе, първо, до срива в Гърция, след това в Ирландия, след това в Португалия, слава Богу, Испания оцелява и оцеля към онзи момент, защото Сапатеро - тогавашният премиер, социалист, беше принуден, виждайки какво се случва, да вземе доста радикални мерки, които естествено след това му костваха изборите. Но поне страната беше спасена от съдбата на Гърция например. От тази гледна точка исках да подчертая, че в една такава среда, която се задава от центъра, в една такава ситуация, която се диктува от финансовите пазари, срещу която не може да се изправи адекватна политическа воля от европейските лидери, много е трудно да се реализира истинска лява политика - такава, каквато ние искаме да видим, такава каквато ние си представяме.

И дори и сега, с този Фискален пакт, който ни се предлага, всъщност се задава една рамка в политиката на Европейския съюз, която, искаме или не, и България, и всяка една страна - членка ще бъде принудена да следва, защото отклоняването от нея означава тя отново да стане жертва, от една страна, на спекулантите, от друга страна, жертва на правилата, които в момента се създават.

Ето защо в Европейския парламент, който впрочем е единствената пряко избрана от европейските граждани институция, в него заседават хора, които ясно осъзнават, че те са там, за да представляват интересите на гражданите, и много често дори представители на десницата, не всички разбира се, но и сред тях има разумни хора, които виждат, че начинът, по който се решават проблемите, задълбочава кризата, създава нови дисбаланси, убива икономическия растеж, убива заетостта. За това нещо те самите ще понесат своята отговорност на едни следващи избори. Впрочем всички по някакъв начин ще понесат своята отговорност. Затова и като че ли комисията е окуражена от парламента, останаха институциите, които подеха кампанията на социалистите, и особено от началото на миналата година още, и все по-често започнаха да говорят за нуждата не само от финансова стабилност, от фискална стабилност, от редуциране на външните дългове на страните от нисък бюджетен дефицит, но и от нуждата от икономически растеж, стимули за икономически растеж и, особено важно, за стимули за създаване на заетост. Защото безработицата в Европа, тя и в България расте, в някои страни това е тема. Тук, в България, обаче аз не съм чул от премиера или който и да било друг от правителството да говори за това, че безработицата е проблем и че са нужни някакви мерки. Напротив, всички мерки, които някога прилагаше предишното правителство, на практика бяха прекратени.

И което е интересно, миналата година например Европейската комисия стартира програма за насърчаване на младежката заетост в Европа, която тук, поне аз не съм видял, може би съм пропуснал, не намери никакъв отзвук или коментар от страна на правителството или пък на социалния министър, който, вярно, можеше да каже - да, ето вижте, комисията предприема мерки, дайте и ние да се опитаме да направим нещо. Нищо подобно. Тук единственото, което се говори, това е финансовата стабилност, с която сме толкова горди.

Само че финансова стабилност - „на гол тумбак, …”, грубо казано, не топли никого в България. И това, че ни плашат със ситуацията в Гърция, може да изглежда в очите на част от българските граждани приемливо, особено като се гледат някои репортажи за уж трагедията, която цари в Гърция, да, не е лесно в Гърция, но все още там минималната заплата е 3-4 пъти по-висока от тази в България, след всичките кризи и т. н., където се казва, да не си го пожелаваме, ама тяхната криза се отразява на гражданите като цяло по-добре, отколкото нашата стабилност вече няколко години. Което абсолютно не означава, че българските социалисти и европейските са против тази стабилност, но ние искаме да видим и нещо повече от това. Защото - искам само да дам пример какво се случи, това са уроци, които трябва да са много видими, трябва да ги помним.

Какво направиха с Гърция, която беше опитното зайче, докато полека-лека, с времето се видят проблемите, които възникнаха след мерките, които бяха наложени на Гърция? Гърция има твърде голям външен дълг, който беше укриван доста време. Много голям дефицит, който беше скриван от предишното дясно правителство, което като видя, че не може да се справи, дето се казва, взеха си шапките, свикаха предсрочни избори и дойде Папандреу на власт и завари бюджетен дефицит, който - не си спомням точните цифри, да не сбъркам, трябва да проверя - вместо 4-5% се оказа около 15%. Нива, които са непосилни за която и да е държава. И като се има предвид, че това е било в продължение години, изведнъж се оказва, че Гърция е в доста по-тежко положение, отколкото е изглеждала.

 

Но какво направиха? Наложиха на Гърция много рязко и бързо да приложи мерки за орязване на държавните разходи, за икономии, което като резултат доведе до това, че икономиката започна да се свива, и то рязко. И от една страна, се правят икономии, за да се намали бюджетният дефицит, да се намалява задлъжнялостта, но това в същото време води до намаляване на брутния вътрешен продукт. Като резултат от всичко това съотношението брутен вътрешен продукт - външен дълг се влошава. И така една година, две години и това е една спирала надолу, по която продължава да се движи Гърция, и докато се стигне до идеята да се опрости част от външния дълг - нещо, за което впрочем говорихме още от самото начало, че е може би единственото разумно решение, и сега продължават коментарите, че явно с тази политика Гърция няма да може да се справи, иска се ново опрощаване на дълговете и т. н. Не искам да навлизам в тази тема. Само искам да кажа, че очевидно политиката, която се налага от Европа, най-драстичният случай Гърция, не дава резултат. Тя може да даде резултат само ако това орязване на разходи и намаляване на дефицити е съчетано с допълнителни мерки за насърчаване на икономическия растеж, на конкурентоспособността. Нещо, което просто не присъстваше доскоро дори в речите на европейските лидери.

 

И сега ще ви кажа за този Пакт за фискална стабилност, който от наша гледна точка и от гледна точка на Европейския парламент като цяло в голяма степен е излишен, защото той на практика е едно междуправителствено споразумение, предложено от Меркел и Саркози, според мен преди всичко от Меркел, в което целите, които си поставя, на практика присъстват в огромната си част във вече съществуващите договори за Европейския съюз, за еврозоната, изисквания и правила, които просто в предходни периоди не са били спазвани.

Впрочем, като говорим за еврозоната, още тогава в еврозоната бяха включени страни, включително Гърция, които просто не отговаряха на критериите, които самата еврозона си беше заложила и преди да бъде създадена. Защо тогава това е станало? Допускам, че причината е с идеята повече страни да се включат в общата валута от самото начало, да се създаде усещането за по-голям мащаб, за повече стабилност. Но компромисът, който тогава беше направен с част от страните, след това не доведе до стриктни мерки, които да принудят тези страни стъпка по стъпка, малко по малко да влязат в тези критерии, на които те не отговаряха в самото начало, и в края на краищата малко по малко допринесоха ние да стигнем до сегашната ситуация.

Този Фискален пакт на практика е от моя гледна точка един опит да се покаже на финансовите пазари, от една страна, и на европейските граждани, от друга страна, че европейските лидери са много загрижени и ето, намерили са някакъв начин нещо да направят, което да замести реалните действия, реалните мерки, смелите стъпки с едни такива - как да кажа? - даже бих ги нарекъл повърхностни договорености, които всъщност не решават основния проблем сега, веднага.

С времето или самата Меркел си призна, че този Фискален пакт може да даде резултати след години, ако последователно се спазват изискванията в него, но  към този, сегашния момент, той всъщност не решава, първо, въпроса с икономическия растеж, не решава въпроса със заетостта и не решава въпроса с проблема на част от страните - членки, най-вече на Италия в момента, които не могат да финансират големия си външен дълг. Тоест не могат да наберат средства, с които да платят за плащанията, които имат да направят сега, тоест не могат да вземат достатъчно нови заеми, с които да си платят старите. Нека така да го кажа, опростено. Или ако могат да ги вземат, те са с такава лихва, че постепенно става невъзможно да бъдат обслужвани.

Европейските лидери отказват да дадат възможността на Европейската централна банка да издава евро-облигации - една от идеите, за която ние говорим от година и половина усилено, а всъщност по нея имаме позиция още отпреди това. В края на краищата една валута трябва да има и нормална централна банка, която да може да я подкрепя. Възможностите на Европейската централна банка от самото начало са доста ограничени, пак по ред причини, включително политически, и лидерите не биха искали това да се прави.

Аз имам едно подозрение - ще го споделя с вас, и минавам нататък, - че всъщност в края на краищата ще се стигне до това, но вероятно германският канцлер първо иска да затегне финансовата и фискална дисциплина в рамките на еврозоната и особено в засегнатите страни - членки, за да са сигурни, че ако се дадат тези права на Европейската централна банка, няма да се повтори същата ситуация. Защото ако това стане възможно, тези страни ще могат по-евтино да взимат заеми и да си финансират външния дълг и дефицитите. Но ако това не е съчетано с разумна фискална политика, това означава да трупат нови дългове и накрая да сринат и това, което го има и сега останало. Допускам, че така ще стане, но това не оправдава бавните стъпки, с които то се прави.

И като говорим за България, утре, ако имате възможност да следите дебата, може би ще бъде интересно, в този Фискален пакт има две глави.

Едната - дял ІІІ, е „Фискален пакт”, който предвижда ограничения в бюджетния дефицит, ограничения за външния дълг и други неща, които са свързани с финансовата и фискалната политика, на които нашият финансов министър и нашето правителство са големи привърженици, защото в някаква степен то не изисква от тях някакви особени усилия. Ние, така или иначе, се придържаме, даже сме по-католици и от папата в това отношение, но нашето присъединяване към тези правила се разглежда от това правителство и от министър Дянков като възможност да се получи и европейска легитимация на политиката, която той провежда от 2009 г. насам тук, в България.

Вторият дял обаче - дял ІV, се нарича „Координация и конвергенция на икономическата политика”. В него се говори, включително за икономическа политика, насърчаваща растежа чрез засилване на конкурентоспособността, подобряване функционирането на икономическия паричен съюз и други действия и мерки, целящи насърчаване конкурентоспособността, повишаване на заетостта, допринасящи допълнително за устойчивост на публичните финанси,  и т. н.

Тоест позициите към този момент, които знаем от нашето правителство, са, че България, въпреки че не е в еврозоната и не е длъжна да изпълнява тези изисквания, е готова сама да се присъедини, да се поеме ангажимент към дял ІІІ, за който ви казвам, за бюджетния дефицит и т. н., но смята да се въздържи от присъединяване към този дял ІV, който говори за икономически растеж, заетост и т. н. Защото това щяло да лиши от възможност правителството да провежда независима икономическа политика. А какво значи това? - Ще ги принуди или ще даде възможност на нас като опозиция да казваме - добре, ето сега като сте в този пакт, кажете какво правите за заетостта, къде ви е икономическият растеж и т. н.? И ще ми бъде много интересно утре как ще обосноват своята позиция.

Между другото, ако изобщо съществува този въпрос - пак  казвам - за икономическия растеж и заетостта в този пакт, то е благодарение на европейската левица, благодарение на активността на Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент, към която постепенно се присъединиха и други групи, и нашият постоянен натиск от много време насам върху Европейската комисия и върху председателя на Европейската комисия Барозу, който също най-после, в края на миналата година (споменах в началото), започна да говори за нуждата от такива мерки.

Тук естествено в рамките на дискусиите, които се водят, на 30 януари впрочем ще бъде взето решение по окончателния текст на този договор. Голяма роля играе и датското председателство на Европейския съюз в момента. Всъщност не знам дали помните, миналата година датските социалдемократи спечелиха изборите в коалиция с още две партии. Но така или иначе, министър-председателят на Дания, една млада социалистка, в рамките на своето председателство сега, за тези 6 месеца, пое ангажимент все пак тези въпроси да бъдат високо в дневния ред на Европейския съюз, доколкото на нея това й е възможно. Така че и тук отново социалистите имат принос.

И другият важен въпрос - споделям го и може би да минем към въпроси и отговори - е изборът на председателя на Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент Мартин Шулц за председател на Европейския парламент. Не искам да давам негативни оценки на предишния председател, който беше от десницата, бивш полски министър-председател Йержи Бузек, но мисля, че в момента имаме председател на парламента, който е наясно какво иска да постигне, наясно е от какво имат нужда европейските граждани, наясно е, че начело на важна институция, която е реален играч и има реална тежест, и тя ще бъде използвана от председателя на Европейския парламент, а и е човек, който от самото начало пое ангажимент този парламент да се обърне към проблемите на хората и да ги отстоява в европейския дебат. Мисля, че е много важно и той получи много широка подкрепа, защото е добре познат на десницата в Европейския парламент, често е бил остър към нея, но тя го подкрепи не само защото по принцип имаше такова споразумение между двете най-големи политически сили в Европарламента, но и защото това беше чуто във всички коментари, защото знаят, че той е човек, който ще направи тази институция наистина важна и ще поставя най-острите въпроси по достатъчно аргументиран и убедителен начин.

Много от вас са го чували, чели са негови интервюта. Той е човек, който много е помагал на България, на българската левица, и това според мен е шанс. Шанс за Европейския съюз и шанс за  европейската левица с оглед на идващите избори през 2014 г. за Европейски парламент, и шанс и за БСП. Защото всички знаете, че Станишев е председател на Партията на европейските социалисти, на него сега ще му е много по-лесно. Независимо как се казва, на председателя на Партията на европейските социалисти ще му е много по-лесно да прави видими позициите на европейската левица, когато начело на Европейския парламент е социалистът Мартин Шулц. И впрочем шанс е, че тези първи шест месеца начело пък на Европейския съюз, председателството, също е от социалист. Това много отдавна не беше се случвало и наистина е голям шанс за нас, дано успеем да го използваме.

Аз съм готов да отговарям на всякакви въпроси.

 

БОЙКО МАРИНКОВ:Заповядайте, другари.

 

ИВАН БОГДАНОВ:Другарю Вигенин, аз съм доволен от това, което чух, обаче искам да направя един паралел. Преди 2 години и половина Мартин Шулц беше тук, в тази зала. Бяхме седнали около масата и ставаше въпрос, че той беше тук точно преди да се проведат изборите за Европейски парламент. И той сподели една такава мисъл, че при подготовката на социалдемократите и на християндемократите има коренна разлика в посланията. И казва - интересно е, че от много години насам ние правим послания, които са свързани с всичко, което е свързано с подобряване социалното положение, материалното положение, макар че Германия е с висок статус. И докато - казва - християндемократите, техните лозунги и техните послания са само „достойнство”, „чест”, „почтеност”, техните лозунги работят, нашите лозунги не работят.

Моят въпрос е такъв - имате ли чувството, че социалдемокрацията в Европа се намира в криза, като идея, не става въпрос само като израз на това, че социалдемократическите правителства вече са твърде малко?

И другият ми въпрос е следният - какво сме усвоили ние сега от европейските фондове? Ще взема последната година - 2011, какъв процент от това, което ни се дава, сме усвоили, и ако не сме усвоили, е ли причината в това, че може би България няма потенциал? Говоря за интелектуален потенциал. Имам предвид, че и други европейски страни, които са били в идентично положение като нас, когато са ги приели в Европейския съюз, да вземем дори и Гърция като пример, макар че тя не заслужаваше да влезе в еврозоната, в началните няколко години усвояваха някъде между 18-22-25%. Ние сега, както оповестиха тук ръководството на ГЕРБ, за тази година ще достигнем 10%.

 

БОЙКО МАРИНКОВ:20%.

 

ИВАН БОГДАНОВ:Говореше се за 10-12%, а ще гледаме и повече, но реални ли са тези проценти и колко са?

 

КРИСТИAН ВИГЕНИН:Между другото, аз не си спомням кога го е казал. В смисъл знам кога бяхме тук, в тази зала, но не си спомням какво точно е казал по тази тема.

Това, което на мен например ми направи впечатление през 2009 г. за европейските избори, вече беше почнала кризата, четох внимателно предизборната програма и на Европейската народна партия, и на Партията на европейските социалисти. Програмата на Европейската народна партия, ако не знаеш, че е на Европейската народна партия, можеш спокойно да се подпишеш и да кажеш - ето, ние, социалистите, тръгваме с тази програма. То не бяха стимули - заетост, справедливост, солидарност, и каквото може да се сетите от нашия арсенал. И всъщност мисля си, че един от проблемите на левицата е, че десницата без особени трудности си присвои част от нашите тези, нашите лозунги и голяма част от хората ги припознаха, дето се казва.

Разбира се, като цяло избирателите и на левицата, и на десницата са различни. Вие знаете в България как е, но и в другите страни е така. Очевидно едните вярват повече на това, което виждат и чуват, а другите са винаги по-критични към своите. Дали това ще се запази като тенденция, не съм убеден, защото все пак това, което можеше да мине през 2009 г., тогава някакси като че ли хората повярваха на десницата, че от една страна, факт е, че десницата има имиджа на политическата сила, която по-добре се справя с икономиката и финансите. Защо е така…, - но факт е това нещо. Тогава хората повярваха, че ето, тази десница, която сега в кризата освен с икономическите и други въпроси, с които по принцип е по-добра, сега започва да работи и по социалните въпроси и т. н., значи може би трябва да им се даде шанс. И им го дадоха този шанс, не само на европейските избори, но тогава, около 2009-2010 г. спечелиха и доста парламентарни избори в рамките на Европейския съюз.

За наше щастие, може би, и за тяхно съжаление, това не може да продължи обаче твърде дълго. И през 2011 г. според мен нещата започнаха да се обръщат и ако се направи една статистика за изборите, които минаха, да, доста тежко загубиха испанските социалисти, аз споделих една от причините, но другата е, че все пак след два мандата начело на властта, нормално е да загубиш избори. Рядко се случва и трети мандат да изкара една политическа сила начело, и то в такава тежка ситуация.

Левицата според мен се връща. Смятам, че нашите тези, които отстояваме, малко по малко виждате, една след друга, се оказва, че са верни, че това са били верните решения. За съжаление се взимат половинчато и са твърде закъснели. Но смятам, че успяхме в този период да си върнем легитимността на политическа сила, която дава верните решения на европейско равнище, а на много места и на национално равнище. И сме доста по-единни. В ситуация на криза по-ясно проличават и различията между десния начин на мислене и левия начин на мислене и на действие.

От тази гледна точка не мога да кажа, че е в криза социалдемокрацията. Мога да кажа, че по принцип - от това, което виждам, политическото е в криза. При нас може би е още по-ясно изразено, отколкото в други страни. По-малко хора като че ли се вслушват в посланията, все повече хора казват - и едните, и другите са едни и същи, търсят някакви решения извън стандартните политически опции - ляво, дясно или либерали.

Например либералите в Германия изчезнаха, и не само, по принцип либералите в Европа изчезват, ако видим резултатите от изборите и къде стоят. Засилват се зелените. При нас това не е факт, но поради много други причини. Като цяло като че ли такива извънсистемни движения и политически тенденции набират сила. Дали това ще продължи дълго, не мога да кажа. Може би в момента, в който кризата започне да си отива, хората отново ще започнат да търсят стандартните, бих ги нарекъл, решения - левица, десница. Но засега виждаме, че има тенденции в Европа, които са и притеснителни. Говорим и за популистки, и националистически партии и движения, един стремеж за свиване в националните граници, по-малко вяра в солидарността и общото бъдеще в рамките на Европейския съюз.

Може би такъв тип объркване е нормален в ситуация на такава тежка криза, не знам. Но че ние имаме какво да направим, е факт. Вие го усещате тук, в България, че много често нашите послания може би сами по себе си са верни, но не звучат убедително, няма чуваемост. Затова не можем да виним само медиите, че не ни отразяват или че хората не ни разбират. Ако има проблем, трябва да го търсим първо при нас самите. Но това положение е така и в други страни, където има утвърдени партии, които преди време сме считали за примери за нас, които трябва да се следват, и в Западна Европа, но даже и в Централна и Източна Европа. Много от вас си спомнят сигурно как преди 10-ина - 15 години всички говорехме за Унгария, какъв пример е тя като държава, Унгарската социалистическа партия как чудесно се е справила с прехода и два мандата управлява. Сега Унгарската социалистическа партия почти я няма. И ако това е така, ако Орбан има 2/3 мнозинство и се крепи още от една вече фашизирана партия като „Йобик”, нашата "Атака" в сравнение с „Йобик” е умерен център. Но горе-долу тази комбинация, която имаше при нас - ГЕРБ, "Атака", имаше и в Унгария между Орбан и тази партия „Йобик”, само че в къде по-драстични измерения.

Искам да кажа, че ако това се случи в Унгария, причината трябва да търсим и в нашите другари социалисти, които управляваха два мандата, но накрая оставиха страната в едно особено положение и дадоха шанс на такива да се изявят.

Не искам да правим изводи за тенденции от този пример, само казвам, че нещата се променят и ние, от една страна, трябва да си видим и нашите проблеми. Ние имаме всички основания пък и да имаме самочувствие, че през тези бурни води минаваме сравнително без огромни сътресения. И сега, това, което правим в рамките на Партията на европейските социалисти, първо, е да се опитаме да подкрепим, там, където е възможно, нашите другари, на които предстоят избори.    

Много е важно да се върнем на власт в големите страни, защото виждате, че те определят дневния ред. Има всички основания да вярваме, че през май Франция ще се управлява от социалист. Меркел е на път да загуби следващите избори в Германия. Мисля, че все по-вероятно става, а и да не ги загуби, тя просто няма с кого да направи коалиция след това, тъй като либералите изчезнаха, те най-вероятно няма да влязат и в парламента.

В Италия левицата е във все по-добра кондиция. Берлускони го няма най-после, въпреки че там управлява правителство, което, дето се казва, не е съвсем избрано, но така или иначе, има повече разум и в Италия, по-голяма възможност за реални послания да бъдат чувани, и това определено дава надежди през това европейско ниво, ръководейки основните страни - членки, ние да успеем да върнем нашите тези отново в дневния ред на Европейския съюз и на страните - членки. Мисля, че това е много важно.

И другото е - в момента започна вече работа по една основополагаща програма на Партията на европейските социалисти. Аз знам, че сте имали дискусия с другаря Пирински, който сигурно е разказвал за Конвента. Там се прие една декларация за принципите, която е кратичка. Там просто се очертават някои основни принципи, но сега вече се работи по такава програма, която трябва да бъде готова есента. Тоест на конгреса в Букурещ, в края на септември, тя би трябвало да бъде готова и тя ще е основата пък след това и за платформата за европейските избори през 2014 г. Този дебат имаме всички основания да вярваме, че ще се води активно и в България, първо, защото ние имаме доста хора, които проявяват интерес към тези въпроси и са готови да организират такива дебати.

Миналата година с помощта на Групата на българските евродепутати организирахме такава дискусия, в която се включиха и много млади хора. Това ми дава надежда, че идеите са живи. Ние бяхме забравили какво е да дискутираме по принципи, по идеи. Нещата се променят и това според мен ще ни направи по-чуваеми, когато стъпим на принципите, на ценностите ни, да обясним какво е това, защо ние ги защитаваме и т. н. Не може да се конкурираме с десницата - просто решаваме едно и също, само че да коментираме едно и също нещо със съвсем леки нюанси. Тоест да коментираме управленски решения само. Трябва да правим ясна разликата между ценностната ни система, която ние отстояваме, за нас самите, за обществото, и това, което защитава десницата. А в България пък специално, според мен десницата нищо не защитава. Там няма ценности по принцип. Или поне не е по начина, по който ние си го представяме.

И да не ставам многословен, но за фондовете. Сигурно съм предполагал, че ще възникне този въпрос, даже едни справки си извадих. Те са към началото на декември миналата година. Общо фактически одобрените разходи са 14% от всички. Тоест това са средства, които са утвърдени вече и от Европейската комисия, и за тях няма проблем. Тоест може да се каже, че са безпроблемни. Като цяло в класацията към началото на годината (имам ги и фонд по фонд, но няма смисъл, едно и също е положението)…, проблеми наистина има, защото може да се окаже, че част от парите просто ще изтече времето и няма да можем да ги усвоим. Те неслучайно заложиха голям обем на средства за тази година, то е по-скоро пожелателно, но ние ако не успеем, ще почнем да губим пари, изтича времето за тяхното усвояване и това ще стане проблем.

Причините са много. Да, липсата на потенциал е една от тях, липсата на капацитет в администрацията. Според мен неспособността ни да защитим достатъчно адекватно разходи, които са направени, усложнената административна процедура е изключително голям проблем. Аз съм разговарял с хора, които просто казват - „ние повече няма да кандидатстваме по тези проекти, просто ни съсипват”. Защото правиш, правиш разходи и накрая ти идва  комисията и ти казва - тези разходи ги връщайте, защото не са направени точно както трябва, по някакво си усмотрение. И тези тук, вместо да защитят фирмите, се впускат и почват и те да припяват. Според мен с този подход няма да стигнем доникъде.

От друга страна, голямо презастраховане има от страна на нашата администрация. Въобще аз не съм никак оптимист за тези фондове. Да видим как ще свърши всичко това в края на краищата. Все нещо ще усвоим, но на фона на това, което имаме възможност, и накрая ще се окаже, че не знам до половината дали ще стигнем всъщност, наистина ще бъде жалко. Защото те самите казват - в криза това ни е източник на свежи пари. Ето какви свежи пари.

 

БОЙКО МАРИНКОВ:Другарю Богданов, знаеш ли кое ме тревожи мен? Че в 2008 и 2009 г. преводите на българите, работещи в Италия, Испания, Гърция и т. н., бяха към милиард и 600 милиона евро, сега са около 600 милиона. Това ме тревожи, да ти призная честно. А фондовете - има едно усвояване в 20%.

 

ИВАН БОГДАНОВ:Ще излезе така, че ние повече внасяме, отколкото получаваме.

 

БОЙКО МАРИНКОВ: Не, няма да излезе така на финала, но изключителното значение, което се отдава, че това е единственият локомотив, който тегли икономиката, ми се струва леко преувеличено.

 

ГЛАС:Тези 14% повече ли са от вноската?

 

БОЙКО МАРИНКОВ:Средно за Европа е 24%.

 

ГЛАС:Защото има ли файда от това, което внасяме, тези 14%?

 

КРИСТИAН ВИГЕНИН:Донор няма да остане, но…

 

БОЙКО МАРИНКОВ:Хващаш от брутния вътрешен продукт 1,07 и го разбираш веднага.

 

КОСТАДИН ТРИФОНОВ:Искам да попитам - в рамките на Евросъюза стоките се продават свободно, нали така?

 

КРИСТИAНВИГЕНИН: Да.

 

КОСТАДИН ТРИФОНОВ:Сега, ние какви шансове имаме, защото знаем много добре, че без производство нищо не може да стане, не може да се подобри положението на хората, какви шансове имаме ние, при положение, че идват евтини стоки от по-развитите европейски страни, да развием някакво производство и нямаме ли повече шансове да развием нашето производство? Не ми е ясно какви шансове имаме да подобрим положението на хората. Това ми е единият въпрос.

И един друг въпрос, който може би не е свързан с темата, но все пак, като член на висшето партийно ръководство искам да Ви попитам. Слушах едни икономисти, тъй като се говори много за тези горива, цените на които растат неимоверно, че има възможност, да кажем, като по-бедна страна, да ни се намалят акцизите за горивата, да се постави този въпрос в Европейския съюз. Сега, нашата партия, Бойко Борисов никога няма да го поставят, но ние като партия не мислим ли по тези въпроси и да го поставим, дори и хората да разберат, че мислим за тях?

 

КРИСТИAН ВИГЕНИН:От акцизите да започна. Не знам дали помните, едно време се борих да няма акциз на домашната ракия, обаче на успях.

По принцип трябва да се видят конкретните нива, но има минимални изисквания в рамките на Европейския съюз за акцизите и няма как да паднем под тях. Ние имахме един график за постепенно влизане в тези минимални стойности. Между другото, нашето правителство леко беше ги надминало, тоест ускори този процес с идеята да изпревари евентуално инфлационната вълна през 2007 г., като влязохме в Европейския съюз, защото се очакваше тогава, имаше много…

 

БОЙКО МАРИНКОВ:Аналогия с Гърция правеха.

 

КРИСТИAН ВИГЕНИН:Да, и освен това се говореше как сега като влезем в Европейския съюз и ако влезем и с първия въпрос, ще фалира нашият бизнес и всичко, много страхове се създаваха. Може би част от тях основателни. Като цяло нищо такова не се случи. Напротив, всъщност се оказа, че така или иначе нашата търговия беше основно със страните от Европейския съюз, отдавна нашата икономика беше достатъчно отворена и изложена на конкуренцията в европейския пазар. Не мога да дам анализ точно как се е отразило по сектори, но нямам информация някой сектор да е бил тежко засегнат от това, че България е станала част от Европейския съюз. Бих казал даже, напротив, това ни помогна да привлечем, особено в периода 2007-2008 г. много големи инвестиции, които, идвайки чужди компании и инвестирайки в България, създават нови производства, които са по-конкурентни, и произвеждайки тук, изнасят на европейския пазар и по света, разбира се. И мисля, че това е една от причините, тези инвестиции тогава. Това е едното.

Второто е земеделието, тъй като цените на храните, за щастие, на България, бих казал, и на това правителство, в последните години доста се вдигнаха и това помогна ние чрез износа на земеделска продукция да подобрим търговския баланс, тоест като обем вноса, увеличението на вноса като обем е по-малко, отколкото увеличението на износа. Все още износът е по-малък от вноса, но има голямо подобрение в последните 2 години и една от причините според мен е именно това, че българските компании, на фона особено на европейската криза, станаха по-конкурентоспособни, благодарение на инвестициите, които бяха направени в последните години.

Освен това всъщност проблемът за нас не е толкова европейският пазар и конкуренцията от европейските компании, защото трудно може производства в Европа да са по-евтини, отколкото в България, при равни други условия, включително и заради заплащането на труда тук. Но нашият основен проблем се очакваше да бъдат китайските стоки например, то донякъде и се случи с текстилната промишленост, например, но и това се оказа, че е процес, който не е толкова тежък, колкото се очакваше. Тук също не мога да ви дам конкретни данни, но като цяло се оказа, че и това не е такъв голям проблем.

Факт е, от друга страна, че България няма яснота каква икономическа политика да води, къде са й приоритетите. Тук не става въпрос като някога, 5-годишни планове - това производство развиваш, този завод строиш. Но когато има един анализ къде си по-конкурентен и да инвестираш усилия там, да бъде насърчен бизнесът да инвестира, да бъдат създадени условия от държавата - тук не става въпрос за държавна помощ, има си начини това да се направи. Защото инвестирайки в такива сектори, добавената стойност, ефектът от такива инвестиции е по-висок. Няма смисъл да инвестираш там, където очевидно не си конкурентен и няма как да станеш, че винаги ще има някой някъде, където произвежда по-евтино от теб.

Този въпрос ние си го говорим много отдавна, че няма такива приоритети. Струва ми се, че такъв опит беше направен сега в управленските проекти на БСП - икономическите проекти, да се очертаят такива, но има още доста работа. Когато започнем вече да правим самата управленска програма, което ще стане най-вероятно след конгреса, сега се довършва работата по секторите, по управленските проекти по сектори, които след това трябва да бъдат обединени в програма. Тогава вече, когато се напасват различните проекти, ще трябва да се види как ние да решим този въпрос и къде ще търсим приоритетно развитие.

В заключение, да кажа, при положение, че все пак износът расте, това означава, че нашите стоки стават по-конкурентни. Значи проблемът е по-малък за нас, отколкото за някои други страни. Така опростявам, но такъв анализ бих направил аз. Щом повече стоки изнасяме, щом намираме повече пазари навън, значи ставаме по-конкурентни и повече страни купуват нашите стоки. Значи този страх, че ще бъде съсипана нашата икономика от членството не се реализира.

 

БОЙКО МАРИНКОВ:Мога ли да Ви завъртя в един друг кръг от разговора? Става въпрос за следното.

До началото на кризата в 2008-2009 г. имаше някакъв особен такъв елемент на еврооптимизъм, не само в България. Считаше се, че са намерени структурите, че те се напасват постепенно, че се върви към една кодификация по линия на договора и в двата му етапа - и при отхвърлянето му, и след това, при приемането на лисабонския документ, докато кризата изтощи всъщност доверието към европейските институции. На финала се получи нещо много странно. Имаме ежемесечни заседания на министрите по отделните ресори. Имаме Европейската комисия, имаме 25 000 души в момента, които работят в Брюксел, ако не са нараснали в някаква пропорция, и в същото време имаме 778 души членове на Европейския парламент. И в същото време - срещите между двама души - Меркел и Саркози, решават бъдещето на 500 милиона! Това е първият момент, който дава особен акцент върху цялата тази конструкция, в която и ние участваме, от което зависи съдбата ни.

Нещо повече, в момента вече се поставя съвсем остро въпросът, че ние трябва да продължим т.нар. процес на федерализация. Трябва да търсим вече едно друго политическо и финансово ръководство, което да структурира бъдещата икономическа и финансова политика.

Къде срещат съпротива? Примерно в българската десница има такъв аргумент - ние сме против приемането на това, за което ти говореше, защото те ще наложат една обща бюджетна, но и една обща данъчна политика. И тогава нашето предимство с 10-процентния данък върху печалбата ще бъде ликвидирано, значи ще бъде преразгледано. В същото време ние продължаваме да настояваме, че  социалната отговорност е част от данъчната политика. В момента такава  социална отговорност не се поема в данъчната политика.

И, финализирам, кризата просто оголи редица моменти, които неслучайно и в Хърватска, ето сега, референдумът в Хърватска какво показа - 65:25, но имате 25% мотивирани гласоподаватели от под 50% беше участието. (ГЛАС: 33.) Последно не съм ги гледал, но ето, 1:3. Това е един много сериозен процент. И аз не съм сигурен, че ако пуснат системата на референдумите по едни или по други въпроси, резултатите няма да бъдат особени.

И другото, в етапа на кризата всъщност десницата и в Европа, и в Щатите какви мерки предприе? Тя предприе кейнсиански мерки. Това е истината. Тя всъщност ползваше това, което се считаше, че е идейната основа на икономическата политика на социалдемокрацията. Тя си предприе точно кейнсиански мерки.

При тази ситуация ми се струва, че ще бъдем изненадани от нарастване на крайно ксенофобски, десни и каквито искате още настроения в Европа. Вълната на антиислямско говорене, на антиарабско говорене, особено сега, ако тръгне тази въртележка с кризата в Иран, която вече се заформя, вече добива окончателни размери, ние ще имаме още една врътка, която ще повтори иракската криза във всичките й варианти.

Всичко това ме кара да бъда много предпазлив в някои оценки. И тук Кристиян е абсолютно прав, ние, разправяйки се с това дали ще излезе г-жа Плевнелиева или няма да излезе на светло - този въпрос ни занимава генерално и 100%, значи ние водим разговори по абсолютно дребни и малозначителни теми. Обществото го вкарват в някакви абсолютно безумни теми, ама съзнателно го вкарват. Кажете ми коя е тази частна телевизия, която си отдели 40 минути телевизионно време да седят трима, за да говорят как изглеждала г-жа Плевнелиева.

 

ВЕРА КОСТОВА:Би Ти Ви.

 

БОЙКО МАРИНКОВ:Единият - уж я познавал, ама не я познавал, другият имал становище, третият не знам какъв беше. И този разговор върви 40 минути. За сериозните неща просто няма място, не само в тази медия, във всяка медия.

Българската социалистическа партия е в момента последната българска политическа структура, която води сериозен или се опитва да води някакъв сериозен разговор по действително важни въпроси. И действително този разговор трябва да бъде иницииран, трябва да бъде наложен на обществото. Няма друг вариант. Иначе ще си вървим в тази посока.

Заповядайте, другарю Цолов.

 

ЦВЕТАН ЦОЛОВ: Искам да попитам нещо, което случайно ми попадна, така, от познати в интернет, за един разговор между Меркел и английския министър-председател, когато Меркел му е дала за пример България като финансова стабилност и пример и т. н. Не знам дали ви е попаднало и дали сте го чели.

КРИСТИAН ВИГЕНИН:Четох го това.

 

ЦВЕТАН ЦОЛОВ: Има ли нещо вярно в това?

 

КРИСТИAН ВИГЕНИН:Тук от половин година периодично някой пуска такива статии на лидери, които статии, по един или друг начин, засягат България, които, между другото, са добре измислени. Аз не знам кой ги прави, звучат убедително. Разбира се, тези хора никога не биха го казали това нещо, даже и да си го мислят, но като го каже… То е фалшиво интервю, фалшива статия, но като го пуснат из интернет, че го е казал Саркози, … Папандреу имаше някаква статия, и изглежда много убедително. И се почва - ей, виж тук какво нещо е в България, а пък този така… Въобще много интересен начин на манипулиране на общественото мнение. Заслужава си анализ това нещо. Не знам кой го прави, но добре са го замислили.

Нищо подобно. Меркел, и въобще лидерите, изобщо не се интересуват от нашата финансова дисциплина и от това колко прекрасен министър-председател си имаме. Това тук само ние си го говорим.

 

Между другото, има все по-голяма нетърпимост или скептицизъм в европейската десница по отношение на Бойко Борисов. За съжаление открито никой не го казва, но тази вътрешна съпротива е налице и на тях ще им става все по-трудно, защото все по-трудно е на европейската десница, особено все пак на западноевропейските партии, които са смислени неща, като изборите в България например. Те не могат и да си представят, че може по този начин да се правят нещата. Знам със сигурност, че са го критикували Борисов на 4 очи, или не знам на колко очи, във всеки случай не пред медиите, за тези избори. Но никой не стана открито да каже. Между другото, продължиха, макар и с половин уста и с голямо неудоволствие да защитават и Орбан в Унгария, като беше дебатът онзи ден в Европейския парламент, третият може би за Унгария. Колкото и да им беше неприятно, продължиха да си го защитават, но това само показва колко в името на властта е да присъстват във властта на дадена държава, те са готови да търпят всякакви хора. Ами те например в продължение на година и половина твърдо стояха зад Бериша в Албания, след всичките простотии, които направи, които надхвърляха значително това, което стана в България онзи ден. Слава Богу, дотам не сме го докарали. Дано сега мерките, които взимаме, да не допуснат същото да се повтори в 2013 г.

Между другото, когато миналата година говорехме какво може да се случи на тези избори, какво очакваме да се случи, много хора и тук, в Европа, не ни вярваха някакси, защото мислеха, че ние преувеличаваме, защото сигурно ни е страх, че ще загубим или сме в губеща позиция и затова така говорим. По принцип навсякъде опозицията е склонна да говори, че изборите са опорочени, нормално е. След изборите обаче, след всичко, което видяха, все пак трябва да благодарим на някои медии, че показаха някои неща - свидетелствата, информацията, която беше събрана, започнаха да ни вярват. Смятам, че някои от тях се стреснаха, но реакцията до този момент не е достатъчно силна и смислена.

Тогава ги предупреждавахме - ако не бъдем достатъчно категорични и ясни тук, в Европа, и това поведение не бъде санкционирано по някакъв начин, то ще се мултиплицира в Европа. И точно това се случва в момента в Румъния, където - да не сбъркам длъжността, - но правителството определило за отговорник за провеждане на изборите шефа на тайните служби, което от всякаква гледна точка е безсмислено и недопустимо. Но в Румъния това минава, защото в България мина шеф на щаба да е министърът на  вътрешните работи например. Въобще те един от друг си се учат и въобще трите страни сега - България, Румъния и Унгария, са под някакъв тип такова едно наблюдение, което на този етап само за Унгария даде по-преки резултати.

Казвам само, че наистина се полагат големи усилия да се окаже необходимият натиск и от нас самите, от институциите, да правим нужното и Европейската народна партия да си влезе в ролята и малко да ги озапти тук - и Бъсеску, и Борисов. Защото в края на краищата те носят политическа отговорност и за тях и трябва да ги атакуваме по-ясно и за това нещо.

Иначе, само един пример искам да дам. Факт е, че антиевропейските настроения се засилват. В същото време всички очакват Брюксел нещо да направи. И ние, които сме вътре в Европейския съюз, сме доста критични. Наскоро си говорих с представители от Исландия. Една сравнително богата страна, въпреки че мина през тежка криза, фалираха банките. Говорим си и казвам - абе, тук, нали, така и така, вие сте страна кандидат, сега не смятате ли, че сте направили грешка като подадохте молба? Той казва - да, разбираме и вашата криза, но вие не може да си представите какво е да си в сърцето на тази криза и да си извън Европейския съюз, да си сам, да няма кой да ти подаде ръка.

Така че всяко нещо има две страни. И поне досега това, което е видно, е, че макар и със закъснение, с неудоволствие, няма страна на Европейския съюз, която да беше изоставена, така просто. Дали от егоизъм, дали от това да не се запали и твоята черга, но в края на краищата и Гърция не я оставиха на произвола на съдбата, и другите страни спасиха, и ако се наложи, и нас ще спасяват. Все пак, друго е да си част от един съюз и мисля, че това е важен аргумент.

И все пак, въпреки всичко насред - спомням си - дебата миналата година за влизането на Хърватска в Европейския съюз, последното решение на парламента, че казваме "да" на членството им, като Европейският парламент също трябва да го одобри, стана, ако не се лъжа, веднага след един дебат за кризата и пак се чертаеха едни мрачни прогнози, че Европейският съюз си отива, общо взето. И след това беше дебатът за Хърватска. Мина, гласувахме "за" и излизаме. И премиерът им беше там, и председателят на Народното събрание, и усмихнати до уши, че Европейският парламент е казал "да". И казвам -  добре, след този дебат не ви ли се струва, че се присъединявате някъде, където… Той казва - о, не, ние много добре осъзнаваме проблемите на Европейския съюз, но сме убедени за нас, че е по-добре да си вътре, отколкото да си отвън и да гледаш отстрани и да се бориш сам.

Така че мисля, че 43% все пак гласуваха, не че е толкова много, но все пак е изразителен резултатът. В тази ситуация 2/3 казаха ясно "да" на Европейския съюз. Пак казвам, въпреки че да, вярно, Хърватска сега изпитва също известни затруднения, но техният стандарт на живот е доста по-висок от нашия.

 

ГЛАС:Бойко Борисов миналата година каза, че ние сме по-добре.

 

КРИСТИAН ВИГЕНИН: Ние сме по-добре, защото нашият бюджетен дефицит е по-малък от техния. Това му е на него основният показател. И нашият външен дълг, съотношението към брутния вътрешен продукт е по-малък, отколкото на Хърватия.

 

Генерал КОТЕВ:Той го трупа сега.

 

КРИСТИAН ВИГЕНИН: Трупа малко, да.

 

БОЙКО МАРИНКОВ:Заповядайте, другари.

Още веднъж искам първо да благодаря на вас, че сега за втори път ще изгазите снега.

Искам да благодаря на Кристиян за тази вечер - винаги си добре дошъл. Мисля, че нашата аудитория е интересна, възприемчива и има за какво да си говорим тук.

 

КРИСТИAН ВИГЕНИН:Може ли само едно изречение?

 

БОЙКО МАРИНКОВ:Може, заповядайте.

 

КРИСТИAН ВИГЕНИН: Аз наистина благодаря за тази покана, тя и за мен беше предизвикателство. Но понеже Бойко преди малко спомена за темите за дебата. Наистина е невероятно, че партия като нашата успява да се съхрани, остава единственото стабилно нещо, което не се разпада в тази държава. Дори един район в София е в състояние да провежда такъв дебат по същество, има хора, които се интересуват от тези неща, и нивото със сигурност е по-високо, отколкото на заседанията на Министерския съвет, когато чета как си говорят министрите и премиерът там, или в Народното събрание. Аз отивам всеки петък в парламента, минавам, да видя колегите, да усетя атмосферата - всеки път си тръгвам депресиран от простотията, която цари в групата на ГЕРБ. И си казвам - тези хора взимат решения за нас! Абсурдно е и дайте да се мобилизираме, да сложим край на това догодина, защото направо ни загробиха.

Лека вечер!

 

БОЙКО МАРИНКОВ:Закривам срещата.

 

(19,30 часа)

 

                                  Стенограф:

                                                      (Р. Никова)

автори | контакти | карта на сайта | условия за ползване | повериталност
© Copyright 2011, БСП район ВЪЗРАЖДАНЕ, www.renesans-bsp.bg, Всички права запазени | Web design: Parrot Design Studio
PES socialistgroup Сощиалистически интернационал БСП Германия Дума