Home

БЪЛГАРСКА
СОЦИАЛИСТИЧЕСКА
ПАРТИЯ
РАЙОН ВЪЗРАЖДАНЕ
 
Всички автори
Александър Лилов
Александър Симов
Андрей Пантев
Бойко Маринков
Боряна Костова
БСП, район ВЪЗРАЖДАНЕ
Велислава Дърева
Венелин Новаков
Вени Марковски
Веселка Венкова
Георги Близнашки
Георги Готев
Георги Кадиев
Георги Пирински
Димчо Михалевски
доц. Александър Макавеев
Живко Георгиев
ИБ на ГС на БСП
Ивайло Калфин
Иван Таков
Иво Атанасов
Илияна Йотова
Ина Михайлова
инж. Илия Калев
Ира Милева
Кирил Добрев
Клуб КУЛТУРА
Кривата Круша
Кристиан Вигенин
Лилия Томова
Михайл Михайлов
Национален съвет на БСП
Нидал Алгафари
Николай Малинов
От www.argumenti-bg.com
От www.bsp.bg
От www.capital.bg
От www.dnevnik.bg
От www.duma.bg
От www.focus-news.net
От www.obshtestvo.net
От www.pogled.info
От www.standartnews.com
От www.trud.bg
От вестник Нова Зора
Панчо Панчев
проф. Пламен Павлов
Прошко Прошков
Ралица Табакова
Росен Иванов
Румен Петков
Руслан Йорданов
Сергей Станишев
Таня Буруджиева
Тихомир Стойчев
Тодор Коруев
Уляна Гервазова
Чавдар Добрев
Юрий Борисов
Явор Куюмджиев
Янаки Стоилов
Тодор Коруев
ЛИЧНО МНЕНИЕ

Простотии
06.април.2011, Тодор Коруев

Една опърпана жена подмята в ръцете си гащи и чорапи и непрекъснато подканя излизащите от метрото "Чорапи - 50 стотинки, гащи - 1 лев." Повтаря думите с една и съща интонация, сякаш гласът й е на запис, пуснат да се върти ей-така до безкрая. Вече десетина минути обикалям край "дупката" от метрото в "Младост 1", а жената още нищичко не е продала. Минат, не минат минута-две и кофите за смет отсреща вече имат нови клиенти, в боклука на кооперативния пазар все ще се намери нещо да засити глада. Чакам и, ща не ща, чувам хорски разговори, като тоя, който ми се вдена в ушите: "Знаеш ли как е Гинчето?", "Не съм я виждал и чувал десетина дни.", "Та тя получи инфаркт!", "Как инфаркт?!", "И ти да чакаш шест месеца да ти платят заплатата, да се чудиш как да си храниш детето, и ти ще получиш...", "А сега какво!?", "Какво ли? Оправя се", "А заплатата?", "Още чака - от оня, дето духа."
Не знам защо се замислих дали жената с чорапите и гащите, дали "ревизорите" по кофите, дали Гинчето с инфаркта, която се чуди как да си нахрани детето, гледат "Лорд ъф дъ шефс" на Слави Трифонов. Те дори и не си помислят за суши и тирамису, за рататуй и мъфин, за карпачо и пастел де карне, а за единия хляб им е грижата. Примамливите ястия със странни имена, изобилието в лустросаната кухня и плюскането (наречено дегустация за благозвучност), откъдето и да го гледаш, си е чиста гавра с народа, 48 процента от който живее в бедност. Намерил време Славчо за кулинарни издевателства. Когато всеки ден се раждат гаврошовци и клошари с университетски дипломи населват подземията на града - каналите, в съжителство с плъховете. Ще се намерят хора да възразят за тези редове заради остро критичния тон на Славчо и сценаристите му към управляващите. Но повярвайте ми - Дългия прави това повече да задоволи собствената си суета, отколкото от социално съчувствиe. В "Майор Барбара" на Бернард Шоу има реплика: "Каква е вашата религия?". "Госпожо, аз съм милионер."
Интересите на милионерите не са народните. Друга опера е какви естетически бедствия донесе чалгизацията, която Трифонов откровено подкрепя, и колко кал изтече от шоуто му от тези години в морето на простотията, което вече е потопило клетата ни държава. А небългарските заглавия на това кулинарно порно "Лорд ъф дъ шефс" и побратимите му "Сървайвър", "Мюзик Айдъл", "Биг Брадър" май ще разбудят Добри Войников от вечния му сън заради маймунското подражателство и криворазбраната цивилизация. Тия момчета, продуцентите, няма да се уморят, докато не само окончателно ни опростачат, а и да ни обезбългарят и не заменят кирилицата с латиница. Своята дан дават и сценаристите на "Комиците", "Пълна лудница", "Шоуто на канала" и "Шоуто на Слави", та ми става понякога тъжно, като гледам и слушам какви скверности и пошлотии напъхват в устите на толкова талантливи актьори. То сам Милен Цветков ни каза в прав текст, че телевизията не е инструмент за налагане на култура, а търговски инструмент. Сиреч няма как да се мине без силикон и чалга, без греховна плът и словесни шашмалогии, без измамни хазартни игри с телефони и есемеси, без напазарувани от телевизионни битаци реалити, състезания и шоута. Вече масовата култура влезе в епохата на памперса за еднократна употреба, както писа проф. Огнян Сапарев.
Простотии идват и от "героите на деня". Премиерът и министрите не само ги ръсят, но ги и правят. Управлението на ГЕРБ е наниз от скандали - те се раждат не от друго, а в простотията. Езикът на високопоставените не се различава от езика на улицата и кръчмата, но да бяха само млъвки-недомлъвките и врели-некипелите, бедата е и в убогостта на мисленето на тия "конашки ефендита", както би ги нарекъл Захарий Стоянов, и поведението им, от които проличава посредственост, интелектуална немощ и управленска безпомощност. Некъдърността си прикриват с пъчеща се горделивост, непукизъм и маниящина, че са единствени и неповторими. Този терор на посредствеността и опростачването, съчетани с нищетата и безизходицата на милиони, засега се поддържа само от омразата на властимащите - те не обичат "материала", т.е. своя народ, не се обичат помежду си (дебнат се и се подслушват), мисленето им с мускулите слага фузкултурата преди културата, инфраструктурата пред живота и здравето на хората. Във високомерието си подминават жената с чорапите и гащите, "ревизорите" по кофите, майката с инфаркт и неизплатени заплати. И гладният народ още търпи. Комай ще излезе прав Станислав Сивриев, който, запитан кое качество най-много харесва у българина, отвърнал - търпението. А за това какво качество ненавижда у него, отвърнал пак същото - търпението.   

автори | контакти | карта на сайта | условия за ползване | повериталност
© Copyright 2011, БСП район ВЪЗРАЖДАНЕ, www.renesans-bsp.bg, Всички права запазени | Web design: Parrot Design Studio
PES socialistgroup Сощиалистически интернационал БСП Германия Дума