Home

БЪЛГАРСКА
СОЦИАЛИСТИЧЕСКА
ПАРТИЯ
РАЙОН ВЪЗРАЖДАНЕ
 
Всички автори
Александър Лилов
Александър Симов
Андрей Пантев
Бойко Маринков
Боряна Костова
БСП, район ВЪЗРАЖДАНЕ
Велислава Дърева
Венелин Новаков
Вени Марковски
Веселка Венкова
Георги Близнашки
Георги Готев
Георги Кадиев
Георги Пирински
Димчо Михалевски
доц. Александър Макавеев
Живко Георгиев
ИБ на ГС на БСП
Ивайло Калфин
Иван Таков
Иво Атанасов
Илияна Йотова
Ина Михайлова
инж. Илия Калев
Ира Милева
Кирил Добрев
Клуб КУЛТУРА
Кривата Круша
Кристиан Вигенин
Лилия Томова
Михайл Михайлов
Национален съвет на БСП
Нидал Алгафари
Николай Малинов
От www.argumenti-bg.com
От www.bsp.bg
От www.capital.bg
От www.dnevnik.bg
От www.duma.bg
От www.focus-news.net
От www.obshtestvo.net
От www.pogled.info
От www.standartnews.com
От www.trud.bg
От вестник Нова Зора
Панчо Панчев
проф. Пламен Павлов
Прошко Прошков
Ралица Табакова
Росен Иванов
Румен Петков
Руслан Йорданов
Сергей Станишев
Таня Буруджиева
Тихомир Стойчев
Тодор Коруев
Уляна Гервазова
Чавдар Добрев
Юрий Борисов
Явор Куюмджиев
Янаки Стоилов
Янаки Стоилов
ДУМИ МНОГО, ДУМА Е ЕДНА

За избори 2011 и за това каква да е България
Проблемите, пред които е изправена държавата, не са монопол на левицата, но изискват преди всичко леви решения
02.юни.2011, Янаки Стоилов

Значението на предстоящите избори е безспорно за всички. Но нека го разгледаме от няколко гледни точки.
1. Състоянието на страната и нейното управление.
Сегашното управление на България не е инцидент или резултат главно на случайни обстоятелства. То е логическо следствие от това, което ставаше у нас в предишните двайсет години. Ако искаме да премахнем последиците, трябва да отстраним техните причини.
Има ли някой, който да приема днешното състояние на страната за задоволително?
* За издръжката на четиричленно семейство са необходими около 1200 лв. При двама работещи на средна заплата техните доходи едва покриват всички необходими разходи. Следователно в България дори хората със средно положение не са надмогнали бедността.
* За последните двайсет години над 500 хиляди деца са напуснали училище. Днес те са с основно и по-ниско образование, без възможности за реализация.
* Безработните в началото на тази година са над 400 хиляди, а заетите вече са по-малко от 3 милиона и ако така вървят нещата, след десетина години те ще станат по-малко от хората на пенсионна възраст.
* Състоянието на здравеопазването е критично, а средната продължителност на живота е чувствително по-малка, отколкото средната в ЕС.
* Ние сме на опашката по доходи в ЕС, с най-изостаналите региони и с ниско усвояване на европейските фондове.
* За последния четвърт век населението на България е намаляло с около 1,6 милиона, или с 18%. Повечето от селата и много от общините, особено малките градове, се обезлюдяват.
Фактите красноречиво говорят, че България е на път да се превърне в умираща нация. Оттук произтича задачата на предстоящите избори. Да, смяна на управлението е необходима, но тя вече не е достатъчна.
2. Промяната.
Да, ние не бива да позволим ГЕРБ да обсеби цялата власт. Но тази цел не е най-мобилизиращата. Тя е само условие за постигане на по-важна, по-амбициозна и национално сплотяваща цел - промяна на модела на развитието и повишаване на качеството на живот на българските граждани. Само така ще се измъкнем от дълбокия и кален коловоз на мъчителния български преход. Само така отново можем успешно да се съизмерваме с другите страни от Централна и Източна Европа.
Това е трудна, изключително трудна задача. Много от нашите сънародници са разочаровани и обезкуражени. По-скоро предпочитат да напуснат страната, отколкото да променят собствената си държава. Други са безразлични към политиката или я възприемат, както и всичко останало -  консуматорски. Трети гледат на нея като на зрелище, което не ги засяга. При това положение е рисковано да поставяш сериозните въпроси, да останеш неподвластен на демагогията и на ефектните манипулации. Но нали точно нашите предшественици неведнъж са предизвиквали историята и са давали завладяващи примери на чест, достойнство и лична отдаденост за обществена кауза.
Ние казваме не на бедността, престъпността, корупцията, несигурността, нетолерантността, бездуховността, националното унижение.
Ние сме срещу мутрите, олигарсите, спекулантите, екстремистите и паразитиращите на гърба на обществото.
Ние сме срещу предлагания от правителството пакт за финансова стабилност, защото след като валутният борд ни пречи да имаме самостоятелна парична политика, ще се лишим и от фискална. Този пакт ще ни закотви задълго в сегашното социално дъно. Това припомняме на тези партии и организации, които са склонни да подкрепят прословутия пакт, а в същото време критикуват  днешното управление.
Възможна е друга България - нашата България. Това е моята реалистична мечта. България с динамично икономическо развитие, с всеобщо и безплатно образование, с високи научни и технологични постижения, с богата култура, с достъпно и качествено здравеопазване, с чиста природа, с национално достойнство и единство.
Това е нашата цел, към която води много стръмен път. Затова нямаме право да обещаваме чудеса. Чакат ни дни на изпитания, но и дни, изпълнени с надежда. Нека не ги пропилеем.
Проблемите, пред които е изправена България, не са монопол на левицата, но изискват преди всичко леви решения. Затова нека никой не се опитва да ни натика в левия ъгъл и да твърди, че такава политика не може да спечели привърженици извън БСП. Напротив, тя би привлякла много хора, ако е представена от способни личности с политически морал и почтеност.
Поставената цел изисква нова политика, нов тип следпреходни политици, обединяване на националните усилия за модернизация на страната, за изкореняване на бедността и за просперитета на българските граждани.
Не оспорвам необходимостта от строителство на магистрали, но то не изчерпва дори модернизацията на пътната мрежа на страната. Освен това България се нуждае от цялостна инфраструктурна, технологична, информационна и образователна модернизация.
Новата политика означава скъсване с догмите на неолиберализма, предизвикал най-дълбоката от десетилетия световна финансово-икономическа криза. Тя означава активно регулиране на финансовата система, която да не изтощава, а да развива икономиката. Тази политика включва ограничаване на монополите, за да не ограбват потребителите. Новата политика съчетава представителната и пряката демокрация, активното гражданско участие. Тя изисква социално ангажирана държава и солидарно общежитие.
Новата политика изисква нов тип политици. Такива политици не са забравили миналото, не са спуснати от горе или докарани отвън. Те са хора с поглед напред, притежават компетентност и намират възможности там, където другите търсят оправдания. Политиците от нов тип не залагат на омразата, а разчитат на диалога с гражданите и специалистите, дори със своите опоненти. Те са носители на политически морал - последователни в отстояваните интереси и позиции, способни да поемат политическа отговорност не само на думи, а със своите действия.
Няколко думи и за

лявата политика в местната власт

Новата политика не може да се реализира без активното участие на местната власт, без развитие на местното самоуправление. Налага се да подчертая това, защото и в БСП има хора, които твърдят, че общинската политика не се дели на лява или дясна, а само на успешна или неуспешна.
Нека припомня, че още със създаването си нашата партия приема амбициозна градско-общинска програма. Нейните цели бяха постигнати в предишните десетилетия, а сега тя отново става актуална. И сега съществуват добри практики: малка бедна община като Брегово осигурява домашен социален патронаж за над 1000 души; във Варна се правят опити за възстановяване на училищното здравеопазване; в община Ловеч действат квартални и селски обществени съвети. Примерите могат да бъдат продължени. Добрите практики трябва да се обобщават и разпространяват от НС на БСП. Те ще подпомогнат формирането на цялостна лява общинска политика, извираща от живота.
В началото на март по инициатива на Обединението на левите социалисти се проведе дискусия, на която ние формулирахме своето виждане за задачите и политиката на местната власт. Това наше виждане е на разположение на ръководството на БСП.
Ние предлагаме да се приеме харта за лявата политика в местната власт. Според нас тя трябва да съдържа 10-15 точки, които да се адресират към избирателите и с които да се ангажират кандидатите за кметове и съветници, издигнати или подкрепени от БСП. Тези ангажименти трябва да се конкретизират съобразно с местните проблеми и условия. Ние обръщаме специално внимание на участието (пряко и косвено) на общините в създаването на заетост, в решаването на икономически и социални проблеми, а не само на благоустрояването на населените места.
Предлагаме също да се установят минимални социални стандарти за българските общини, които да гарантират и в най-малките от тях осигуряването на медицинска помощ, образование, социални услуги и грижи, транспорт, съобщения, ВиК, сметосъбиране.
Ние не приемаме задълбочаващата се дискриминация по отношение на достъпа и ползването на редица права от жителите на малките общини и изостаналите райони. Апелираме за по-голяма загриженост на държавата за намаляване на неравенствата между общините и за по-справедливо финансиране на делегираните от държавата дейности.
Ние подкрепяме предлаганите за кметове на общини изявени представители на Обединението на левите социалисти - Емил Костадинов, Донка Михайлова, Атанас Пъдев, Николай Малчев, както и предложените за общински и районни съветници членове на обединението.
Всички партии говорят, че местната власт работи в интерес на хората и на местните общности. БСП е тази, която наистина трябва да го прави!
За политиката на БСП в президентските избори

В БСП вече има изобилие от потенциални кандидати за президент, но малко виждания за президентската политика и за ролята на следващия президент.
Аз съм един от предложените, за което благодаря на социалистите, на районните и общинските организации, които ми оказват доверие и подкрепа. Още веднъж заявявам, че не водя битка за моята номинация. Бих участвал в тази надпревара докрай, само ако мнозинството в партията и от нейното ръководство смятат, че аз съм подходящият кандидат за необходимата политика.
В същото време не бива да допускаме задкулисни комбинации или заобикаляне на демократичния уставен ред за избора на кандидат-президент.
Сега БСП не разполага с безспорна кандидатура. Решението трябва да се търси чрез определяне на политиката и ролята на президентската институция. Смятам за мой дълг публично да представя виждането си по тези въпроси.
Президентът като държавен глава олицетворява единството на нацията. Повече от всички други институции той е призван да се стреми към национално съгласие. Според мен национално съгласие е постижимо при три условия: когато се отстояват интересите на мнозинството от гражданите, когато се проявява етническа и религиозна толерантност и когато се търси обединяване около важни национални цели.
Президентът не бива просто да обещава, защото той сам не би могъл да реши най-важните за хората проблеми. Той е длъжен да поставя такива проблеми и да изразява позиции, които аргументирано и последователно да отстоява.
Ролята на президента е да посочва и изразява общонационални цели, но като зачита установеното разделение на властите.
Президентът притежава освен формална и значителна символна власт. От него се очаква да споделя и изразява народните очаквания, да поддържа диалог с гражданите и техните организации - съсловни, синдикални, работодателска и други. Президентът обаче не е опозиция. Партиите се делят на управляващи и на опозиционни. По същата причина президентът не е алтернативен законодател, но има коригираща роля в законодателния процес.
Президентът - четвъртият, който ще бъде избран при действието на тази конституция, трябва да отстоява четвъртата, т.е. сегашната конституция, да отстоява парламентарното управление срещу авторитарната власт. Казаното не изключва конституционни промени, но само ако те допринасят за по-добрия баланс между властите и за развитието на България като демократична, социална и правова държава.
Президентът е незаобиколим фактор в процеса на формиране на правителство. В тази си роля той не бива да измества политическите партии, които са поели ангажимента да съставят правителство, съгласно конституционната процедура. Той обаче може да изисква максимална яснота за управленските намерения на правителството и за неговите кандидати. От президента се очаква да прилага високи критерии към професионалните и личните качества на лицата, които назначава на държавни длъжности.
Президентът трябва да предложи Консултативният съвет за национална сигурност да обсъди няколко важни актуални теми: реализацията на големите енергийни проекти като условие за енергийна и национална сигурност; обединяване на усилията на отделните власти за ефективно противодействие срещу престъпността и корупцията; за облекчаване на реда за придобиване на българско гражданство и привличане на наши сънародници от чужбина.
Президентът е в състояние да организира обсъждане по въпроси с национално значение, които надхвърлят мандата на изпълнителната власт: овладяването и преодоляването на демографската криза; балансираното развитие на регионите в България; модела на здравната система; насоките на образователното и технологично развитие на страната и др.
Президентът от името на обществото следва да изисква всяка година правителството да представя публично обобщена сравнителна информация за степента на оползотворяване на средствата от европейските фондове. Важни са не само количеството на използване на тези средства, но и начинът на тяхното разпределение - сред повече ползватели и за постигане на по-голям обществен ефект.
Президентът може да разчита на анализите на Икономическия и социален съвет и да формира свои съвети във важни области на националната политика. Чрез тях той би съдействал за намиране на отговори на такива въпроси като преодоляване на последиците от икономическата криза, приоритетите на икономическото развитие и решаване на най-чувствителните социални проблеми.
От левия кандидат за президент се очаква да постави въпроса за подкрепа и за развитие на малкия и на средния бизнес. Икономически подем на страната няма как да се постигне без реализацията на големи проекти и без подобряване на икономическата среда. Отношението особено към едрия бизнес трябва да се определя по два критерия - каква заетост и доходи създава, и какви данъци плаща.
Президентът трябва да инициира създаването на държавно-обществен фонд за запазване на културното наследство.
Трябва да е ясно, че следващият президент ще е длъжен да отстоява националните интереси и да защитава националното достойнство във вече утвърдената рамка за България като член на ЕС и НАТО.
В двустранен план България ще търси ползотворно сътрудничество с европейските държави и специално с балканските, със САЩ, с Русия, с държави от региона на Средна Азия и Близкия изток. Президентът е активен фактор за разширяване на отношенията с партньори от Далечния изток, каквито са Китай, Япония, Индия и Виетнам. Следва да се обърне специално внимание и на някои от най-бързо развиващите се големи страни - Бразилия, Южна Африка и Турция. За постигането на тези цели президентът ще инициира двустранни и многостранни форуми и други инициативи.
Следващият президент трябва да постави въпроса за критериите и условията за участие на българската армия в операции зад граница. Той следва да повдигне и въпроса за времето, до което ще продължи българското военно участие в Афганистан. Нашето отношение към евентуално участие в системата на ПРО е необходимо да се прецени с оглед на европейската и на собствената ни сигурност.
По отношение на качествата на кандидата ни за изборите е достатъчно да припомня какво е изисквал Левски от членовете на революционните комитети: "Да са разсъдливи, постоянни, безстрашливи и великодушни". Бих добавил най-напред и безкористни. Апостола предупреждава, че "ако едно от тези качества липсва на водача, то той (извинете ме за израза, но е пак негов) ще я олайняни..."
Кандидатът ни в сравнение със сегашния президент трябва да е носител на приемственост и на промяна.
Левият кандидат трябва да се очертае като категорична алтернатива на сегашното управление.
Бъдещият президент като личен облик и манталитет трябва да е контрапункт на сегашния премиер: социалист по убеждение, патриот като самосъзнание, европеец по манталитет, носител на демократична култура.
В предстоящите президентски избори почти всички влиятелни партии ще издигнат свои кандидати. Тези избори значително ще повлияят и на местните, а впоследствие и на парламентарните избори. Те ще решат в голяма степен както посоката, в която ще поеме страната, така и ролята на партиите след прехода. Не виждам как БСП сериозно би претендирала за лидираща роля в следващото управление, ако не заяви своята политика сега и не спечели за нея значителна подкрепа на предстоящите избори.
Това са аргументите ми в изборите за президент БСП да издигне кандидат от своите членове - изявен и авторитетен социалист.
Националното ръководство на БСП следва да се опре и зачете демократичната активност на основните и общинските организации. То трябва да създаде условия на претендентите да представят пред партията и пред обществото възгледите си за ролята на президентската институция и задачите й за предстоящия мандат.
ГЕРБ, а не БСП, е заинтересована и по политически, и по персонални причини максимално да отложи решението си за издигане на кандидат. Ние не бива да се подвеждаме по тяхната тактика, а трябва да изберем кандидата си до края на юли. В противен случай сами ще се лишим от възможността да представим и популяризираме определения кандидат и неговите позиции и успешно да се конкурираме с другите кандидати.
Ние знаем какво искаме за България:
Нашият президент на нашата България - солидарна, справедлива, европейска - с национална перспектива, с национално достойнство и единство.

автори | контакти | карта на сайта | условия за ползване | повериталност
© Copyright 2011, БСП район ВЪЗРАЖДАНЕ, www.renesans-bsp.bg, Всички права запазени | Web design: Parrot Design Studio
PES socialistgroup Сощиалистически интернационал БСП Германия Дума