„Днешният век е век на свободата.“... „С моята кончина не свършва пътят, който трябва да извървите.“... „Трябва да се жертва всичко, па и себе си дори.“...
Думите на Апостола днес отекват още по-силно... Изказани или написани преди повече от век, те са като тежки чукове на истината, които кънтят в съзнанията ни, но трудно достигат до душите и разума на голяма част от обществото ни. Фасадната благодарност към подвига му, както и пресиленото лъжливо родолюбие и вълната изкуствен патриотизъм, са бич на нашето съвремие. Те са отрова за нашата Родина и път към нейното предателство и унищожение. Лицемерието не ни е нужно, „дела трябват, а не думи“, истински действия и резултати, а не показност.. В деня, в който свеждаме глави в знак на почит пред Паметта на Левски, осъзнаваме, че на саможертва за Отечеството в наши дни готови са малцина. Време е да разберем, че именно народът на България трябва да има силата, готовността и желанието да твори бъдещето й, но и да знаем, че трябва и да се пожертва за нея, когато това се налага. Нека днес отдадем истинска и неподправена почит пред подвига на Апостола на Свободата и помним, че именно ние сме двигател на нашето време и бъдещето ни. Нека обичаме, живеем и бъдем готови на саможертва за нашата Родина България, тъй, както Левски я обичаше, живееше и умря за нея….