Home

БЪЛГАРСКА
СОЦИАЛИСТИЧЕСКА
ПАРТИЯ
РАЙОН ВЪЗРАЖДАНЕ
 
БСП, район ВЪЗРАЖДАНЕ
БСП-Възраждане отбелязва 146 г от обесването на Апостола на свободата Васил Левски

Среща-дискусия на актива на район Възраждане и др. Калоян Паргов

Глас срещу ГЕРБ - глас за България

1-ви МАЙ - Международен ден на труда!

II-рото заседание на Четиринадесетата районна конференция на Районната организация на БСП - Възраждане

На добър час уважаеми президент Радев и вицепрезидент Йотова!

БСП - район Възраждане и младежката организация в района с благотворителна акция

Почина проф. Велко Вълканов!

Браво на младежите от районната младежка организация във Възраждане

Светът загуби Фидел Кастро!

ЧЕСТИТА ПОБЕДА!

Спортен празник в рамките на инициативата на РС на БСП в район Възраждане "Ренесанс за Възраждане"

Среща-дискусия с общинския съветник др. Борис Цветков

Среща-дискусия с народния представител от БСП-Лява България др, Георги Свиленски

Политически отчет

14 отчетно-изборна конференция на БСП “Възраждане” – дела и документи

Р Е З О Л Ю Ц И Я

Декларация на 13-та Конференция на РПО на БСП „Възраждане”

Предложения за депутати в ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ избрани на 13-та Конференция на РПО на БСП „Възраждане”

СКЪПИ ЖЕНИ, СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ ЧЕСТИТ ПРАЗНИК !

КОНФЕРЕНЦИЯ

Политически отчет
на Районния съвет на БСП – Възраждане – София за работата на районната организация и на Съвета за периода април 2012 – април 2016 година
11.април.2016, БСП, район ВЪЗРАЖДАНЕ

Уважаеми другарки и другари делегати,

Уважаеми гости на Четиринадесетата редовна отчетно-изборна конференция на Районната организация на БСП-Възраждане

Нашата конференция се провежда в паметна за БСП година – 125 години от създаването на партията ни. Десетилетия, белязани от победи и от разочарования, от успехи и трудни решения, удовлетворения и болки. Но нас все още ни има, тук сме и работим честно и доблестно за доброто на нашето Отечество. Посрещахме нови приятели, работихме самоотвержено, радвахме се на успехите. Съдбата ни раздели с наши уважавани другари, от които се учехме на мъдрост и човешки добродетели. Ще пазим спомена за изключителните ни другари Румяна Чахпазова – партиен секретар на 21 ОПО, доцент Петър Цветанов – партиен секретар на 82 ОПО, Стойне Котев – партиен секретар на 81 ОПО. Нека почетем паметта им с едноминутно мълчание.

Изминаха четири години от провеждането на предходната отчетно-изборна конференция – години белязани от изключително динамични събития, от сериозни промени с вътрешно политически и с международни измерения, на които бяхме свидетели, а в някои от тях и участници. Страната ни преживя бурни събития. Бедността, безработицата и корупцията, липсата на лична перспектива, изведоха  хиляди хора на улицата, а хиляди други напуснаха страната. Спонтанните протести станаха ежедневие. Създаде се усещането, че не институциите, а улицата е по-успешна в решаване на конкретни обществени проблеми.

Разглеждаме политическото поведение на БСП в този четиригодишен период като важен фактор за развитието на държавата, представлявайки интересите на значителна част от гражданите. Днешната ни среща е мястото, където да търсим отговори на въпросите за настоящето и бъдещето на партията – за идейната и социална идентичност на БСП, за реалните възможности да предлага алтернативни решения в национален интерес, опазвайки социалистическата си същност, за способността й да остане в центъра на политическите процеси и да налага социалистическите идеи в общественото съзнание. Въпроси, по които си заслужава да разговаряме и на които очакваме предстоящият Конгрес да даде отговор. Поведението и посланията на БСП в настоящата отчетно-изборна кампания и конгресните решения са от ключово значение за бъдещето й, а и за бъдещето на България. Те могат да са ключ за възстановяване на общественото доверие към БСП, за завръщането й като първостепенна политическа сила, която мъдро и отговорно определя посоките на развитие на страната.

ЕВРОПА, БЪЛГАРИЯ, БСП

Динамиката на световните политическите събития през изминалите години беше изключително интензивна. Толкова интензивна, че всеки опит за обобщение на събитията ни изправя пред невъзможността да отделим заслуженото внимание на всички процеси и аспекти, които разтърсиха международната сцена. Ето само някои от тях, които са пряко свързани с нашата страна:

  • Ултралиберализмът и популизмът в Европа и несекващата икономическа нестабилност влошават перспективите за справяне с предизвикателствата – икономически, социални, етнически. Задълбочават се икономическите различия между европейския Север и Юг, между стария Запад и новоприсъединения Изток. Европа си е все още на две скорости, което създава хранителна среда за скептицизъм и неверие в бъдещето на съюза.
  • Украинската криза и сблъсъка на Русия със Запада горчиво напомниха за времената на Студената война – санкции, контра санкции, медийни манипулации, и др. В тази връзка, продължава небалансираната и неотчитаща националния интерес външна политика на България. Продължава линията на противопоставяне с Русия.
  • Гръцката финансова драма се превърна в пример за краха на неолибералния модел в Европа, който продължава да задълбочава неравенствата в обществата, а бедността и безработицата растат. Гръцката криза ще бъде запомнена и с безпрецедентното извиване на ръце от страна на т.нар. Тройка (ЕС, МВФ и Световната банка) над Атина да продължи с безрезултатното и пагубно орязване на публични разходи, земеделски субсидии, пенсии, заплати, социални придобивки и др. 
  • Войната в Сирия и продължаващата бежанска вълна начертаха още  разделителни линии в света и в Европа. Търсещите убежище и безопасност за себе си и семействата си хора се превърнаха в истински тест за целостта и стабилността на ЕС. За съжаление, Брюксел и страните-членки не съумяха да демонстрират единство и прагматизъм. Тъкмо обратното – възприе се индивидуалният подход или казано с други думи „всеки да се спасява сам“. Така се стигна до издигането на стени, бодливи огради и дори до възстановяването на граничния контрол в редица страни част от Шенгенското пространство. Бежанската криза събуди и позаспалите, но все така активни процеси на ксенофобия, расизъм и краен национализъм в Европа. Те бяха и силно подхранени от терористичните актове в Париж, и неотдавнашните атентати в Брюксел. Бежанската криза ще продължи да оказва натиск. Всички разговори за това, което се случва с бежанците, включително по отношение на България, се водят извън България. Как участваме във формирането на европейския консенсус с оглед на българския интерес – това е големият въпрос, на който правителството трябва да отговори. Каква е била българската позиция, когато се реши, че Европа ще даде милиарди на Турция за справяне с бежанската криза? Ще има ли истинска европейска солидарност по проблемите, придобиващи катастрофично значение?

 

На този фон твърденията, че „стабилността“ на България е завидна, звучат неубедително, като се имат предвид процесите на политическо противопоставяне измежду партиите, които подкрепят правителството. Станаха досадни семейните кавги в Реформаторския блок, в Патриотичния фронт тече подмолно съперничество, а АБВ отдавна забравиха кое е ляво и кое дясно. С помощта на продажни средства за обществено осведомяване на българските граждани ежедневно се внушава, че алтернатива няма, че правителството е незаменимо и че всеки опит за промяна би бил пагубен за държавата? Същевременно всеки, усъмнил се в мантрата «стабилност», е обявяван едва ли не за национален предател, който клати държавата и подкопава държавността ни. Нестабилността на управляващата коалиция не е предизвикана от противопоставяне на идеи. Тази коалиция е механичен сбор от разнопосочни икономически интереси с основна цел присвояване на публичен ресурс и средства от европейски фондове. Тук е наивно да очакваме управление в интерес на българските граждани. Министерските смени, раздорите в коалицията, взаимните обвинения говорят за недоверие между партньорите, за липса на единомислие и на ясна управленска политика.

Същевременно ни убеждават, че времето е променено и вече няма граница между ляво и дясно, че не идеологиите дават перспектива за развитие, а присъствието и волята на отделни хора, които мислят за всички и могат да решават всички проблеми – справка премиерът Борисов. Размиването на границите между лявото и дясното се превръща в постоянно налаган стереотип от социолози и политолози, от партии и политици. Целта е да се елиминира противопоставянето на политически алтернативи, а политическият процес да се превърне в технология, граничеща с елементарен пазарлък.

 

В България е видно кое е дясно и кое ляво. Втора поредна година България има бюджет с редица замразени социални плащания, правителството  не представи обезпечени мерки за справяне с демографската криза, не осигури ресурс за краткосрочни и средносрочни социални мерки.  Да си припомним дебатите по вота на недоверие за здравната реформа, която разрушава солидарния характер на българското здравно осигуряване и слага край на една от най-ценните придобивки на българското общество – достъпното универсално здравеопазване; да си припомним приетия през есента на 2015 г. образователен закон, който узакони различно образование за бедни и богати и чието прилагане предизвика масови протести, довели и до министерска оставка; да си припомним нескопосания опит за конституционни промени, който също предизвика министерска оставка. За каква стабилност можем да говорим?

Сериозен проблем на управлението е подриване на доверието в институциите, което придобива застрашителни размери. Хората разбират, че все по-малко се мисли за тяхното благосъстояние, а органите, които избират, не могат или не желаят да изпълняват задълженията си, вменени им от закона. Дневният ред на държавната машина се определя от скандалите, а не от последователното прилагане на законовите норми. Държавността е отслабена. А слабата държава е лесен обект на влияние за интересите на едрия капитал /наш и международен/ и на всеядни индивидуални играчи, често без политически пристрастия, готови да служат на всяка власт стига да могат да припечелят от нея. 

На тази концепция ние противопоставяме идеята за социалната държава, която е предвидена в Конституцията, но остана нереализирана в доминирания от десни партии и идеологии преход – тези 25 години, в които ние също правехме компромиси, защото нямахме подкрепа и сила да реализираме по-отчетливи решения, свързани със създаване на социална държава в България.

Изминалите четири години не бяха от най-добрите за БСП. След високите резултати по време на референдума за Белене и на извънредните парламентарни избори през 2013 година предположихме, че сме убедили обществото в способността ни да водим държавата. Референдумът, иницииран от БСП, бе подкрепен от повече от 60% от гражданите, на извънредните парламентарни избори получихме 26,5% за страната.За съжаление през 2014 и 2015 година понесохме поредица от тежки загуби – на изборите за европейски парламент БСП получи  19%, на парламентарните избори 15%, а на местните избори през 2015 година само 13,5%. След всяка загуба си казвахме, че по-лошо не може да бъде, но тенденцията продължаваше. Общественото доверие се стопи, а в БСП тръгнаха процеси на разединение, избуяха лични противопоставяния - знак за нездрава атмосфера, знак, че партията боледува.

Членовете и симпатизантите на партията възлагаха много надежди, че 48-ят Конгрес (19-20 май 2012 г.) ще даде тласък и стимул за сериозна работа и за бъдещи успехи. Заявката беше „БСП да проведе открита, самокритична и конструктивна дискусия“, която като че ли не бе изпълнена на практика. Вместо това станахме свидетели на поредната ожесточена лидерска битка, наподобяваща десницата от първото десетилетие на века. Тази битка и последвалите раздели с другари и съратници нанесоха огромни щети по авторитета на партията и начина, по който хората ни приемат.

Година по-късно през февруари 2013 г. страната се разтресе от национални протести срещу високите цени на тока и други социални проблеми. Уплашен от масовото недоволство Бойко Борисов подаде оставка. Тя бе знак за управленска немощ и безотговорност. На последвалите извънредни парламентарни избори избирателите дадоха възможност за формиране на правителството „Орешарски“ с подкрепата на БСП и ДПС, което пое властта през май 2013 г. Напреженията между двете партии бързо ескалираха, а случаят „Пеевски“ трайно дискредитира БСП и даде възможност за реанимиране на ГЕРБ и синята десница. След оттеглянето на ДПС през 2014 година, правителството подаде оставка, а БСП отново пое цялата вина – реална или измислена,  за едногодишното си участие в управлението. Повтори се пропагандната схема от 2009 г. и средствата за обществено осведомяване услужливо ругаеха БСП, забравили за обективност и журналистическа чест. Същевременно се разрази кризата с фалита на КТБ, която също бе приписана на правителството на Орешарски, удобно замитайки въпросите кой всъщност се облагодетелства от този грабеж. Въпроси, на които все още няма отговор, а общественото мнение дискретно е приспивано с тезата, че вероятно никога няма да се разбере кой и защо  ограби България.

Поредицата от платени протести, оттеглянето на ДПС и добре организираната пропагандна кампания „анти БСП“ дадоха своя резултат по време на парламентарните избори през есента на 2014 г., когато БСП получи едва 15% от гласовете на избирателите и отново остана в опозиция. 

Тенденцията за спад на доверието към БСП продължи и по време на местните избори 2015 г. БСП претърпя тежка загуба: Получихме около 390 хил. гласа. Със 115 хил. гласа по-малко от парламентарните избори през 2014 г.  С 200 хил. гласа по-малко спрямо местните избори през 2011 г. По-малко общински съветници, по-малко кметове, нито един областен център, нито един район в столицата. С резултат от 13,5% от всички действителни гласове, БСП зае второ място. Критична за нас стана ситуацията в селата, където губим сериозни позиции.

Истина е, че бяхме свидетели на най-порочните, манипулирани и фалшифицирани изборни резултати. Само в София исканията за касиране бяха 22, а общо за страната – повече от 500. Незаконосъобразните решения на ЦИК, добре организираният хаос в изборния ден, преправяните протоколи и неотчетените преференции, преднамерените действия на Прокуратурата и МВР, масовото купуване на гласове – всичко това вече ни е познато от предишни избори, организирани от ГЕРБ. Общинските администрации действаха като партийни структури на управляващите и създаваха всякакви затруднения за гласуване на възрастните хора, каквито в болшинството си са нашите членове – променени места на гласуване, неудобни секции, разположени по високите етажи на училищата, при положение, че партерните помещения не се използваха. Това обуславя все по-ниската избирателна активност и продължаващата обществена апатия.

Но това са външните причини за изборните неуспехи на БСП. Вероятно има начини те да бъдат преодолявани. По-сериозни са вътрешните причини, които от дълго време не успяваме да решим. Задълбочиха се традиционните ни слабости. Демократичните процедури при номинациите на много места се превърнаха в параван за легитимиране на решения, водени от лични и корпоративни интереси. В много общини не издигнахме убедителни кандидатури. Част от партийните структури похабиха енергия за вътрешни борби и конфликти. Водена бе рутинна, дори мудна и слаба кампания, на много места диалогът с избиратели не се състоя, част от кандидатите бяха неразпознаваеми, отсъстващи, с ограничени политически качества, не достатъчно активни. Младите бяха недостатъчни в кампанията.

Загубата на БСП в трите поредни изборни кампании несъмнено се отрази на публичния образ и влиянието на партията, засегна позициите й не само на местно, но и на национално равнище. В момента състоянието на БСП е далеч от желаното. След тежките раздели, има потенциална опасност да влезем в пагубен сблъсък на поколения, на екипи, на регионални и личностни конфликти. Пътят за преодоляването им диалог в името на единството. БСП е изправена пред екзистенциалния въпрос – ще съумеем ли да запазим единството на Партията, да се мобилизираме и да скъсаме завинаги с порочните зависимости, които сринаха доверието на хората в нас, или за пореден път ще предпочетем да заметем проблемите и да се престорим, че всичко е наред? От нас, от всички членове на партията, зависи да променим политическите реалности и да поставим БСП на полагащото й се място на политическата карта.

Неведнъж сме обръщали внимание на тенденцията за нарушена, а често и липсващата комуникация - както между ръководството на партията и нейните членове и симпатизанти, така и между партията и гражданите. БСП допусна да се свие подкрепата от средите на селяните и работниците, трудно общува с интелигенцията. Често си задаваме въпроса „Къде са нашите гласове от 2005 и от 2013 година?“. Нарушеният диалог, неумението да реагираме бързо и да предлагаме алтернативи, политическата мудност не могат да се оправдаят с твърденията, че реакциите на БСП трябва да  са авторитетни и премислени. Едното не противоречи на другото, а динамиката на времето изисква реактивност и увереност на реакциите. Недопустимо е да отстъпваме на други партии леви идеи и традиционни позиции. Движението „Русофили“ е уж в БСП, а кресливата Атака си присвои русофилството, БСП хвърли целия си ресурс за референдума за АЕЦ Белене, а после забрави за проекта, газопроводът „Южен поток“ бе обявен за стратегически, а замразяването му дойде в последните дни на нашето правителство. Как да обясним на нашите избиратели защо се случват подобни парадокси на политическа непоследователност. Лесно можеш да заблудиш човека, но много трудно е да спечелиш доверието му. Това е отговорът на въпроса „Къде са гласовете ни от 2005 и 2013 година?“ Това е и една от причините резултатът на БСП Възраждане на местните избори да е наполовина по-нисък от резултата от референдума през 2013 г.

И още нещо за комуникацията – може би втръсналата, но възлова тема за медийната политика на БСП, тема, обговаряна на не един партиен форум, но все още нерешена. Знаем, че нашата партия не е измежду любимците на средствата за обществено осведомяване, свидетели сме, че нашите тези, нашите каузи и предложения се подминават с мълчание, омаловажават се или са обект на жлъч и безпардонност. Но също така сме свидетели, че вече две десетилетия БСП няма своя обективна и честна национална трибуна, като изключим самотният войн вестник «ДУМА», авторитетът «ДУМА». Крайно време е БСП да създадеи своя телевизия, а и свое радио, тъй като се видя, че е наивно и политически безотговорно да се разчита на обективна и безпристрастна журналистика в частните или в бюджетно финансираните държавни медии. Необходимо е и паралелно да се развиват интернет базираните комуникационни средства, като се използват разообразните им възможности. БСП трябва да успее да покаже, че не само е мъдра и отговорна, но и съвременна, интересна и интелигентна. За жалост в днешното масово съзнание интелигентният човек се отъждествява с несретник, а престижните примери отидоха при крадци, мошеници, насилници. Подмяната на ценностите осакатява няколко поколения. Този процес е пагубен за нацията, той въздейства неблагоприятно върху способността на обществото да възприема и обективно да оценява събитията, както и активно да участва в диалог. БСП е партията, която е задължена да противопостави ценностите на морала срещу ценностите на мутрите, дори ако те управляват държавата. Вече трябва да сме преодолели всякакви илюзии и да осъзнаем, че БСП е единствената обществена структура, която е призвана да защитава свободата, равенството и морала в обществото. Трябва да сме наясно, че нашите противници са безскрупулни и цинични грабители, чиито престъпления нямаме право да подминем заради „политическа коректност“. Време е езикът на партията да стане честен, остър и убедителен. Добре е да се поучим от предците си в зората на партийното строителство и да преценим дали „добрият тон“ е най-подходящ, когато участваме в подобна битка. 

Въпросите за огромното обществено разслоение, социално-икономически и регионални неравенства, които превърнаха България в страна от друг континент, трябва да намерят своя отговор. Алтернатива на дясното управление има и тя може да е само лява. Социалистическата алтернатива е ясно очертана, като започнем от пакета ни данъчни закони – за прогресивното подоходно облагане, за връщане на възможността работещите бедни да възстановяват данъка върху доходите си, за намалената ставка на ДДС върху детски стоки и социални дейности – и преминем през грижата ни за малките и средни предприемачи, мерките срещу монополите, позициите ни по закона за средното образование, алтернативните ни проекти в областта на пенсионното осигуряване и здравеопазването, през необходимостта от постепенно засилване на преразпределителната функция на бюджета и засилване ролята на държавата в икономиката. Всичко това дава очертанията на една осмислена лява позиция, която отново да доближи действията ни до програмата на нашата партия.

Същевременно възникват и редица въпроси, свързани с осъществяване на алтернативните ни проекти – дали и доколко са подготвени с последващи конкретни действия, с които да убедим избирателите, че са възможни, дали и доколко имаме подготвени кадри, които да ги осъществят професионално и безкористно, дали и доколко БСП може да прави компромис с намеренията си в името на участие в бъдещо управление, където да реализира политиките си. Кадровият проблем в БСП продължава да е нерешен. Вече можем да говорим не за едно, а за две „неизползвани“ поколения – тези между 35 и 55 годишна възраст. Оставаме с впечатлението, че дори и да се търси мнението ни на специалисти, това е твърде формално, защото нерядко се прави точно обратното на нашите съвети. Партийното високомерие не е ново явление, но това не означава, че сме го приели за присъщо на партията.

Най-актуалното предстоящо събитие за БСП е насроченият за 7 и 8 май 2016 г. 49-ти Конгрес. Този Конгрес има решаващо значение за съдбата на БСП и за мястото й в политическия живот на страната за следващите години. Той ще трябва да даде решаващ импулс за преодоляване на кризата в партията, за връщане на доверието в нея и не на последно място трябва да я утвърди като носител на жизнено необходимата социална идея за развитието на България. Водеща в подготовката на Конгреса трябва да бъде политическата дискусия – за партията, за пътя на България в следващите години. БСП има претенцията и трябва постоянно да доказва, че е партия на идейна основа, партия с леви идеи. Че е партия, кръвно свързана не само с историята, но и с бъдещето на България и най-вече с интересите и правата на мнозинството български граждани от всички поколения. Дано този път това не останат само добри пожелания на хартия.

БСП „Възраждане“ - настояще и бъдеще

През отчетния период районната организация на БСП „Възраждане“ утвърди добрите си организционни традиции. Редовните заседания на Районния съвет бяха мястото, където задълбочено и критично обсъждахме случващото се в света и в страната, столичните проблеми и проблемите на партията

В хода на настоящата отчетно-изборна кампания бе направен преглед на състоянието на организационното състояние и кадровия потенциал на ОПО, на клубовете по интереси и на младежкото обединение. Резултатите от този преглед дават основание да твърдим, че в централната част на София съществува стабилна и политически грамотна организация на БСП с впечатляваща професионална компетентност и с обосновано самочувствие. Към месец февруари 2016 година РС на БСП Възраждане обединява 681 социалисти в 20 организации по местоживеене и 32 клуба по интереси, като броят на мъже и жени е почти равен /339 към 342/. Първостепенна задача, която изпълнявахме без прекъсване през целия отчетен период е приемът на млади социалисти. Приети са 66 новопостъпили другари. В сравнение с предходни периоди имаме ръст, но независимо от това отчитаме слабости в работата ни за привличане на нови членове. Надявам се тази дейност да остане като една от най-важните за предстоящите четири години.

Централно място в живота на Районния съвет и районната организация през отчетния период заеха няколкото изборни кампании – референдума за АЕЦ Белене, европейските, парламентарните и местните избори. Членовете на районната организация на БСП Възраждане участваха в кампаниите и не допуснаха  фалшификации на изборните резултати в секционните комисии. Изказваме благодарност за търпението и самоотвержения труд на нашите членове на комисии, наблюдатели и застъпници. Съществена помощ в организирането и подготовката на изборните кампании получавахме и от нашите другари – депутати в европейския и националния парламент, от партийните ръководства на различни управленски нива, от общинските съветници. Отчети за предизборните кампании и за резултатите от тях бяха обект на разширени заседания на РС на БСП. След всяка кампания Районният съвет анализираше резултатите и изработваше позиция, с която запознаваше основните организации и Градския съвет на БСП. В тези позиции давахме своята оценка за събитията, предлагахме организационни мерки, очертавахме тенденции, които предпоставят насоки за бъдещата ни работа.

Броят на потенциалните избиратели в района се установи на около 40 000 човека, от които обикновено гласуват не повече от 16 000. Избирателната активност и спечелените от БСП гласове се движат в широк диапазон – от около 49% при референдума и  25,9 % при извънредните парламентарни избори през 2013 г. до 13,77% на местните избори през 2015 година. Прави впечатление, че в секциите, разположени в централната част, /и където са по-слаби изборните ни резултати/, избирателната активност традиционно е около 10%, а в зоните – Б5, Б18, Б19 – надхвърля 20%. Именно в централната част са и по-слабите ни резултати.  Наша цел в бъдеще трябва да е целенасочената работа за стабилизиране и разширяване на изборния корпус на БСП, като насочим вниманието си към ежедневните проблеми на гражданите, към „малките“ неща,  което да е знак за съпричастност и готовност за съдействие от страна на БСП. Именно такова бе и поведението на общинския ни съветник и кандидат за кмет на района Иван Таков.   Недостатъчно обръщаме внимание на недоволството на гражданите от погрешни решения на местната власт, а такива не липсват: не са малко хората, които плащат за Синя и Зелена зона, но не могат да паркират автомобилите си на удобни за тях места; проблемите на „Софийска вода“, „Витоша ски“, „Топлофикация“ са проблеми на софиянци; „Баталова воденица“ е  цирей в район „Възраждане“ – това са все поводи за непрекъсната активност на Районната и Градската организация и на общинските съветници на БСП. 

Друга посока в работата на новоизбрания Районен съвет трябва да е подобряване на организационната стабилност и повишаване на политическото присъствие на основните организации и клубовете по интереси, които да оказват очакваното политическо въздействие върху хората в активна трудова възраст, с изразени професионални и обществени интереси. Необходимо е Районният съвет да осъществява непрекъснат контакт, подкрепа, а и контрол на основните организации и клубовете. Трябва да намерим онези форми на работа, с които БСП да стане привлекателна за нови членове и симпатизанти, за да преодолеем тенденцията към застаряване. През изминалите години приехме значителен брой социалисти. Дали тяхното членство допринесе за развитието на партийните ни организации, търсим ли тези хора,  предлагаме ли им възможности да се чувстват полезни и значими?

Сътрудничеството със структурите на гражданското общество в национален план и на територията на района е незадоволително. Причините могат да се търсят в поведението на БСП, а и във факта, че както медиите, така и „най-гласовитите“ неправителствени организации бяха овладяни и превърнати в казионни послушници на платежоспособни господари. Социалистическата партия трябва да търси контакт и да предлага подкрепа по значими каузи и по конкретни проблеми на наши съмишленици и на политически необременени и неформални сдружения на граждани, които засягат ежедневието и бита им, средата в която живеем в района и столицата. БСП има нужда от обществено доверие и активното присъствие на представителите на основните организации, авторитета и ангажираността им по места могат да са едно вярно решение.

Повече от 500 социалисти от районната организация на БСП „Възраждане“ са с висше и полувисше образование, работещи в сферата на образованието, науката, културата, архитектурата, дизайна, публичните комуникации, икономиката, правото. Този интелектуален ресурс предпоставя сериозен интерес към дискусионния клуб «Възраждане». Клубът е действена форма не само като място за размяна на мнения, но и за диалог между поколенията, за предаване на опита и интегриране на младежите към духа и традициите на партията, а също така и като своеобразен партиен университет. Клубът е отворен за всички членове и симпатизанти на БСП. По различни теми в работата на клуба взеха участие и партийни ръководители, парламентаристи, общественици -  Сергей Станишев, Михаил Миков, Илиана Йотова, Георги Пирински, Янаки Стоилов, Калоян Паргов, Михаил Мирчев, Мирослав Попов, Корнелия Нинова, Валери Жаблянов, Кристиян Вигенин, Таско Ерменков, Десислава Терзиева, Иво Атанасов. Материалите от дискусиите бяха публикувани в нашия районен сайт www.renesans-bsp.bg, както и в близкия до нашата партия  www.pogled.info. Считаме, че в направеното е добро начало, но има още много за постигане като имаме предвид нарастващата роля на социалните мрежи, от една страна, и трудностите, които среща БСП, при медийното отразяване на идеите ни в централния печат и в електронните средства за осведомяване, от друга. 

Обект на нашето внимание бяха подготовката и провеждането на референдума за АЕЦ Белене, на европейските, парламентарните и местните избори, заседанията на 48 конгрес и отражението им върху вътрешнопартийния живот, кризата в Украйна и отношението към Русия, войната в Сирия и кризата в Близкия изток, бежанския проблем и политиката на България. Внимателно анализирахме явленията и предлагахме своите позиции и аргументирани становища, често твърде критични, но честни и открити. Особено внимание обърнахме на проблемите на образованието и културата. Участвахме в разисквания и партийни форуми. Нашите клубове „Култура“ и „Архитекти“ са измежду водещите във Федерацията на клубовете на социалистите и културата и медиите, а клуб „Образование“ е един от основоположниците на Националната федерация „Образование и наука“. По наша инициатива бе издигната кандидатурата на проф. Стефан Данаилов за народен представителв 43-то Народно събрание, където той се оказа единствения деец от сферата на културата.

Районната организация на Движението на жените-социалистки се утвърди като авторитетна структура, обединяваща различни поколения, която има значим принос за  жизнеността и активността на БСП сред жителите на  района.

Младежката организация на БСП „Възраждане“ търсеше своя облик, нейни представители участваха активно в дейностите и дадоха значим принос за постигане на планираните резултати. Все още присъствието и резултатите от работата на младежката организация са далеч от действителния потенциал на членовете й. Надяваме се новоизбраното  ръководство да направи необходимото за организационно стабилизиране и мотивация. Районният съвет на БСП планира да окаже подкрепа със създаването на партийна школа за обучение на младежите, където да се запознаят с историята на партията, с организацията и структурата й, с идейните й основи и с начина на взимане на решения. Ще сгрешим, ако се опитаме да опекунстваме и непрекъснато да съветваме младите ни другари. Членовете на младежкото обединение имат потребност от още увереност и партийно самочувствие, необходимо е да им доверяваме повече задачи и отговорности, за да се доказват и да се развиват сред останалите организации на БСП „Възраждане“.

Истината е, че е време да извършим кардинални промени в собствените си редици. Нужна ни е промяна в начина на изработване и отстояване на политики, във функционирането на партията, активизиране на  структурите, нова кадрова политика, подобряване на работата на социалистите на изборни постове,  нов тип взаимоотношения и засилване на отчетността и отговорността. Време е да проумеем, че без широкото участие на членовете, съратниците, симпатизантите на БСП при формирането на опозиционната и управленската политика на партията няма как да разширим и укрепим влиянието си.

Уважаеми другарки и другари,

Убеден съм, че ние като социалисти трябва да отстояваме три неща. За тях трябва да търсим последователи:

  1. БСП е партията на социалната чувствителност, на прогреса и на промените към по-добър живот. БСП не е партия за лична употреба!
  2. Политиката трябва да се прави професионално, но и с почтеност. Който е решил, че БСП е трамплин, за да си решава собствените проблеми - не е за тук!
  3. Път на можещите, отговорните, безкористните, които обичат България, обичат БСП и социалистическите идеи.

Другарки и другари,

Приемете този политически отчет като начало на разговора, който ни предстои, за да избистрим своите намерения и идеи за работа.

С чувство на изпълнен дълг Районният съвет завършва своя мандат. Благодарим Ви за подкрепата, другарки и другари.

Благодаря Ви за вниманието и за търпението!

09.04.2016 г.

автори | контакти | карта на сайта | условия за ползване | повериталност
© Copyright 2011, БСП район ВЪЗРАЖДАНЕ, www.renesans-bsp.bg, Всички права запазени | Web design: Parrot Design Studio
PES socialistgroup Сощиалистически интернационал БСП Германия Дума